Цветан С. Тодоров
Стотици ловчалии посетиха в петък вечер концерта на легендата от “Пинк Флойд” Роджър Уотърс – „Стената“ (The Wall). Столичният стадион „Васил Левски“ събра близо 50 000 зрители, повече отколкото е Ловеч в момента. Всичките с едно чувство – спектакълът „Стената“ идва един път в живота ти и не трябва да се изпуска.
Грандиозен спектакъл от над 2,5 часа с невиждана мултимедия, съраунд звук, прелитащи самолети и препускащи влакове, чудовища, взривове, стрелби и колажи. И над всичко – един велик Роджър Уотърс (69 г.), който се обяви с изкуството си против всякакъв държавен тероризъм. Затова и естествено дойде точно в 21 часа надписът “Оставка”. 
Огромните червени букви изгряха на сцената по време на песента “Мама”, когато Уотърс пита: “Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?” Отговорът бе изписан постепенно и ясно на български език.
Посланието взриви публиката, която започна да скандира “Оставка!”. Още поне три пъти, включително след финалните акорди, публиката се цепеше със същия рев.
Уотърс благодари на български език на всичките си фенове и каза, че никога няма да забрави този концерт. Ние също, Роджър!
Уникалната сцена бе 150 метра в широчина, 12 метра във височина. Тя настина се изгражда постепенно по време на концерта и на финала се разрушава.
Самият албум на „Пинк Флойд“ е създаден през 1979 г., когато и аз самият го чух в студентска квартира на Чавдар Генов от Велико Търново.
През годините „Стената“ претърпя великолепно развитие – първо роди покъртителен филм на Алън Паркър (1982, показан на един кино-фест в София няколко години по-късно), после стана символ на рухващата Берлинска стена и социализма (1989), после тръгна по света като универсален спектакъл с антивоенно и антитерористично съдържание. Не бъди друга тухла в стената!, е посланието.
Това е един от най-главните уроци в живота на няколко поколения неконформисти у нас и по света. Не случайно на концерта се събраха дълго несрещали се приятели. Имаше и деца, и много възрастни хора. Аз видях хора, които не бях срещал 30 години. Искам специално да благодаря на актрисата от Народния театър Жорета Николова, която осигури билети за концерта.
Междувременно Роджър Уотърс пристигна у нас с изключителни музиканти. Сред тях е Дейв Килминстър, признат за китарист на годината през 1991 г. Той преподава в музикалната академия в Гилфорд, записва и поредица DVD с уроци по китара.
Барабанистът Греъм Брод пък е работил с Роджър Уотърс по албумите “Radio Kaos” и “Amused to Death”. През 2002 г. той става член на бандата на Уотърс, работил е и с други големи имена като Джордж Майкъл, Брайън Адамс и „Ролинг Стоунс“, освен това свири във всички албуми на Тина Търнър от “Private Dancer” нататък. Редом до Уотърс българските почитатели видяха и неговия син Хари. Още от 11-годишен Хари Уотърс свири на пиано, а като тийнейджър участва в различни банди, които са постоянно на турнета из Европа. Той обича да експериментира с електронна музика. През 2002 г. Хари поема на турне с баща си, за да изпълнява музиката, с която е израснал – предизвикателство, което не може да откаже. Оттогава придружава Роджър на всички негови турнета – през 2006, 2007 и 2008 г. Хари свири на клавишни, но сега показа уменията си на орган и акордеон. Чудесен екип от 12 музиканти.
После ми разказваха, че по време на концерта преваляло дъжд. Не съм забелязал.