На 16.05.2024 г. (четвъртък) от 17:30 ч. в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”. Водещ на поетичната среща ще бъде Албена Йончева.
Заповядайте!

Калоян Христов е възпитаник на Националната Априловска гимназия в Габрово и на СУ „Св. Климент Охридски“, където завършва „Българска филология“ и „Образователен мениджмънт“. Преподавател е по български език и литература, води курс по творческо писане, един от създателите и редакторите е на литературния сайт Tetradkata.com.

Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г. По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. Стиховете му са преведени на английски, арабски, сръбски, гръцки и испански.
Носител е на Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021). Два пъти е финалист в Международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), има почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021).
Автор е на книгите „Съвпадения“ („Фабер“, 2018) и „Солени молекули“ („Знаци“, 2020), която е в разширения списък на номинираните за Националната литературна награда „Перото“ (2021).
*
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато.
Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза.
На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата й се същност, реплики към канона на българската поезия. Но това е само на първи план. На втори – зад този разказ оживяват разказите за начина, по който усвояваме всекидневието и най-вече – как се учим да го виждаме и живеем в неговата неочакваност; за нещата, които не се връщат, за детството, което по особен начин белязва. А на този фон идва и писането за наивността и съзряването, за бодилите, които изтръгват от илюзиите, за преплетеността на паметта с неизживяното, за миналото и размиването му в онова, което само сме пожелавали.
Някои от стихотворенията, като въвеждащото „Дон Кихот“, както и „Женски пазар. Входът откъм Лъвов мост“ или „Музей на историята на София“ могат да бъдат гордост за всеки един автор.
Тази стихосбирка нарежда Калоян Христов до най-добрите ни поети в момента.
Проф. Амелия Личева