Времето изтича като песъчинки между пръстите. Годините летят, вече не по една, а на цели петилетки. Първо бяха пет, после десет, а през май ще станат петнадесет откакто изпратих първия си клас. Времето разпилява хората, спомените и събитията. Повечето простосмъртни ги губят завинаги. Аз съм от хората, които имат невероятното щастие да бъдат връхлитани периодично от миналото в пълния му цвят и възторженост. Заради шанса да черпя от уникалната традиция на Езиковата отлетелите випуски да се връщат на уречен ден в средата на април.
Вечерите на езиковските срещи са повече от празници. Те са истинското олицетворение на онази прословута клетва, с която всички се заричат да не забравят хората, с които пет години всичко са делили. Отприщват вълна от позитивна енергия, приятелски спомени и вълнуващи чувства. Някой пак ще каже, че сгъстявам патетиката. Само съпреживели знаменитите срещи ще ме разберат напълно.
Отминалата съботна вечер бе едно от тези преживявания, които осмислят години назад. За мен разбира се. Да срещнеш първата любов след цели 15 години. Страхотно е да видиш „своите деца“ пораснали и успели. Красиви млади хора изградили семейства и кариера, създали поколение, име, диря. Да усетиш, че времето не е изтрило нищо. Сякаш беше майската нощ на 1999 година, когато в същия ресторант бяхме абитуриенти. Сякаш спомените, които споделяхме вечерта бяха вчерашни. Сякаш близостта е пропуснала последните петнадесет години.
В тази вечер срещнах толкова много респектираща интелигентност. Лаская се да мисля, че семенцата на разума са сяти още в Езиковата. Срещнах толкова много трогателно уважение. Почувствах приятелството и радостта на оживелите спомени и смисълът на всичко наречено Езикова. Напоследък срещам скептици, които ме питат какво е духът на Езиковата? Търсех най-точното обяснение до съботната вечер. Ето това е духът на Езиковата, непреодолимото привличане да се върнеш, да си спомниш, да обичаш, да благодариш, да уважаваш, да пазиш, да тачиш. Това не се описва. Разбираш го, едва когато го съпреживееш.
Срещите на езиковата зареждат с вяра и дават смисъл. Защото в моята „плебейска“ професия съмненията са ежедневие. А смисълът идва с порасналите. Когато връщат посятата обич, когато са капитализирали училищните знания в професионални успехи, когато умните деца са зрели хора, съграждащи тънката прослойка на българската интелигенция, когато някогашните подгответа са пристрастени за цял живот езиковци. Когато признават, че пътят нагоре е започнал от Езиковата , със строгите или вдъхновяващи учители.
Петнадесет години са страшно много време. А в петък ми се струваше, че сякаш не са изминали. Всичко бе толкова истинско и автентично – топлината, близостта, радостта, усмивките, възторга, обичта. Въпреки времето, разстоянията, социалните роли всички усетихме една голяма буца общност, заседнала някъде под сърцето. Всички бяхме част от онзи незабравим „Е“ клас. Всички бяхме главни букви от една езиковска история, писана още през 1999 година. А сякаш беше вчера!
Благодаря ви за топлината, вечерта и смисъла, приятели от „Е“ клас и випуск 1999!
Сайтът на ГЧЕ Ловеч, за огромно съжаление, е в окаяно състояние. Месец преди приема за 2014 година няма никаква информация колко деца и в какви паралелки ще бъдат приети. Дори няма посочен телефонен номер за връзка с някого от работещите там, а единствено е изписан номерът на факс!!!
Благодаря на г-жа Павлина Зарчева, която много любезно ми предостави интересуващата ме информация в телефонен разговор / с питане на познати учители и актуален номер може да бъде намерен/.
За интересуващите се:
3 паралелки /78 ученика/ – немски и втори език английски
1 паралелка /26 ученика/ – английски + втори език немски
1 паралелка /26 ученика/ – английски + втори език френски
1 паралелка /26 ученика/ – английски и втори език испански
1 паралелка /26 ученика/ – френски + втори език английски
или общо прием 7 паралелки и 182 ученика.
Стига с таз Езикова гимназия! Вашите лични чувства не дразнят никого,но защо си мислите,че всеки е длъжен само за това училище да говори и образованието в Ловеч се върти само около гимназията? Запазете си размислите и чувствата за себе си.
Рядко отговарям на коментари под мои постове. Видях, че в сайта се е заформила нелепа дискусия за „прехвалената“ Езикова. Затова ми се струва важно да отбележа, че статията е лична позиция на човек преживял написаното и цели четири години с класа от випуск 1999. Съжалявам, че личните ми чувства дразнят някого.
Както казва Камен Донев „Простият човек не осъзнава, че е прост. Като му го обясниш пък се обижда…“ Не съжалявайте, че дразните някоя и друга амеба.
Спрете да завиждате, хора! Насочете енергията, която хабите да завиждате, към нещо полезно поне за вас, а още по-добре и за всички нас!
Единственият неможещ и неразбиращ си ти…въпросът бе риторичен!
Претенции за безпристрастност от един гащник ..ха,ха,ха!!!
“In the Universe it may be that primitive life is very common and intelligent life is fairly rare. Some would say it has yet to occur on Earth.” (Stephen Hawking)
Стига я „зафалвахте“ тая езикова бе! Тя ли е единственото училище в Ловеч?? Айде нема нужда…
Ами, как да ти отговори човек като не можеш да разбереш. Не ни е и нужно да разбираш. Набивай чесън и не се плаши.