Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“
Синдикат „Образование“ направи национално проучване за политиката за обща подкрепа в контекста на ЗПУО и „култовата“ Наредба за приобщаващото образование, определяна хилядократно като най-неработеща.
Обект на настоящата анкета е ефективността при налагането на санкции като инструмент за обща подкрепа към учениците.
Националното изследване се проведе в рамките 10 дена и в него са участвали 2890 педагогически специалисти и заинтересовани.
86,7% от запитаните смятат, че процедурата за налагане на санкции трябва да бъда олекотена. Това недвусмислено показва, че на практика този инструмент за подкрепа не работи.
Ето някои от конкретните мнения:
„Уведомява се родител и се налага санкция. Защо се правят глупави групи за подкрепа. Това е обречен механизъм или популизъм.“;
„Заповедите да не могат да се обжалват. Да не се изисква доклад за обща подкрепа.“;
„Процедурата е достатъчно усложнена, но е и безсмислена, защото последствията не са реални. Ако налагането на санкции води до финансови отговорности за родителите или дори до отнемане на правата върху детето, това би било различно!“;
„Смятам, че всеки ученик, който се държи неуважително към съучениците и учителите си, трябва да подлежи на наказание и никой учител не трябва да се притеснява да наложи такова, щом това е необходимо.“;
„Трябва да се санкционират с тежки наказания още в началния етап всички нарушения на дисциплината.“;
„Не желая да ме карат да връчвам лично за подпис уведомлението за наказание. Обикновено това са ученици от циганското малцинство.“
„Не трябва да има никакви ограничения във времето за санкция. Примерно : 30 дни преди края на учебните занятия не се налагат наказания.“;
„Процедурата по налагането на санкции е тромава и не води до никакви резултати, защото в крайна сметка санкциониран се явява само учителят, най- вече класните ръководители.“
69,2% от респондентите казват: „Не налагам санкции на ученици, защото процедурата е бавна и мудна“.
63,5% от запитаните смятат че: „Нямаме практика да налагаме санкции, защото процедурата е тежка и безсмислена“?
57,5% пък твърдят, че: „Директорът не разрешава налагане на санкции заради делегирания бюджет и отлив на ученици“?
А само 28,8% смятат: „Не се притеснявам да инициирам процедурата по налагане на санкции на ученик“?
И поне 53,5% твърдят: „В нашето училище нямаме практика за налагане на санкции, защото ефектът е нулев“?
По въпроса: „Кой, според Вас, е основният елемент, който затруднява налагането на санкции“?, участниците, са имали повече от една възможност и са степенували:
– Неуважителното, понякога скандално, отношение от някои родители – 71,2%;
– Страх от пропуски в процедурата – 45,8%;
– Комуникацията с родителите – 31.2%;
-Неразбирането на процедурата от педагогическите специалисти – 25.6%;
– Липсата на педагогически съветник/психолог в училището – 19%.
На въпроса: „Смятате ли, че ангажираността на родителите ще се повиши при сключване на договор между образователната институция и родителя за спазване на училищния правилник, като това да носи юридическа и съдебна отговорност“?, 85,2% са убедени, че това ще се случи, 8% нямат мнение и 6,8% не виждат смисъл в такъв договор.
Респондентите са определили „Съдебната практиката в България някои родители да съдят училището заради наложени наказания или ниски оценки е порочна“, като безрезервно „порочна“ – 89,7%.
Все пак 2,2% са отбелязали, че „Това е хубаво и възпитателно“ за учители и директори!“
И накрая – 93,2% от участниците в анкетата смятат, че „Наредбата за приобщаващото образование трябва да бъде променена или отменена“.
Синдикат „Образование“ смята, че националното проучване „Налагането на санкции като инструмент за обща подкрепа“ отговаря недвусмислено на това, че ЗПУО и Наредбата за приобщаващото образование далеч не изпълняват и гарантират действието на националната политика за подкрепа и категорично доказват, че на тази важна политика трябва да се помогне. Учениците, лишени от дисциплина и добро възпитание, няма как да станат добри и спазващи законите граждани на България, ЕС и света.
Според „Синдикат „Образование“ трябва категорично да се направят следните първи стъпки:
– На родителите трябва да се вменят ясни задължения, както и финансови санкции при нарушение на училищния правилник;
– В ЗПУО да се вмени задължение за сключване на договор между родител и образователна институция по отношение на училищния правилник със съответните финансови и административни санкции за родител;
– Да се въведе оценка „Дисциплина“ в четири степени чрез промяна ЗПУО, която да влияе на формирането на бал при кандидатстване;
– Да се поощряват партниращите родители;
– Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици;
– Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения, като в процедурите по санкции на ученик да бъдат на уведомителен режим;
– При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и финансови, включително и в Наказателния кодекс и да се освободят учителите от тази неприсъща им роля;
– Да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция;
– Социалните служби, Агенцията за закрила на детето и Отделите за закрила на детето да се активизират, реформират и станат авторитет към родители, отклоняващи се от общоприетите протоколи за партниране.