Даниела Балабанова, БТА (Материалът може да се види и в сайта на БТА:

Жителите на ловешкото село Слатина все още пазят жив спомена за местния родилен дом. Историята му започва още през 1948-1949 г. Тогава най-малките жители на селото са поемали първите си глътки въздух в къща на улица „Стамболийски“, изпълнявала функцията на родилен дом. Там се е родил и Иван Панков, за когото този родилен дом по-късно става и бащина къща.

Първоначално къщата е била частна, но собственикът й я напуснал и се оказало, че тази сграда е най-подходяща за родилен дом. Когато е спрял да функционира, бащата на Панков купува къщата и семейството заживява там.

„До преди 20 години, когато си идвахме от Ловеч, с жена ми и децата спяхме в стаята, в която съм роден. Тук съм роден, тук съм израсъл“, сподели още Панков. Родилният дом е бил на втория етаж, където има 4 стаи – две за родилките и по една за лекаря и акушерката. Общо в него са родени около 70 бебета. След това слатинчани си построяват Здравен дом в края на селото, на много хубаво и просторно място.

„Там е имало лекари, зъболекари, както и родилно. Лекарите и зъболекарите са идвали от други населени места, но им е била осигурена квартира в селото и те постоянно са били сред хората и са работили усърдно за техния добър здравен статус. Здравният дом е разполагал още с хигиенист, фелдшер, акушерка и пълно техническо оборудване“, разказа кметът на селото Ваня Стоянова.

По това време населението на Слатина е наброявало 2500-3000 души, докато сега са едва около 650. Здравната служба тогава е функционирала като истинска болница и днес жителите на селото с умиление си спомнят годините, в които са се радвали на качествени здравни грижи.

„Едното крило на Здравната служба е било родилно. Имало е акушерка, лекари. Събирали са се по 4-5 родилки, които са били освен от Слатина и от съседните села Славяни и Горан“, разказа още Иван Панков. На втория етаж на Здравния дом са били стаите за родилките, кабинетите са били на първия етаж, заедно с манипулационна и чакалня. Здравното заведение е разполагало и със собствена линейка. Роска Николова от Славяни е родила именно там първородната си дъщеря и сподели пред БТА хубавите си спомени от тогава.

Сега обаче сградата на някогашната Здравна служба се руши и тъне в забрава. Дейността там постепенно се преустановява и от 2000 г. сградата запустява. Днес в селото лекар идва три пъти в седмицата от Ловеч за няколко часа и дори няма узаконен кабинет, в който да преглежда. Процедурите по обособяване на такъв са започнали още през 2010 г.

Въпреки че днес раждания в селото няма, а и родилките са малко, се спазва традицията и всяка година местните тържествено и според ритуала отбелязват Бабинден. Тази година, заради пандемията, обаче празник няма да има, но местните не губят добрия си дух и настроение и се молят да са здрави и да има кой да ги лекува.

Видео – Даниела Балабанова. Монтаж – Валя Ковачева.