Когато преди няколко седмици прочетох изречението „Жестока катастрофа до Лукойл има жертва“ се вледених – буквално. Първата ми мисъл беше: край – не реагирах навреме, не бях достатъчно настоятелна, не знаех причината за катастрофата, не знаех откъде е дошла колата. Тази нощ не спах – от вина и гузна съвест.
Мислех, че причината е заледяване на пътя. Същия, за който уведомих общината през декември, описвайки подробно какво би могло да се случи, ако някой не успее да спре на заледения наклонен участък. Не, не ми олекна когато разбрах, че не това е причината за трагедията. Все си мислех, че някой от отговорните ще се замисли, ще си отвори архива и ще прочете сигнала. Мислех, че някой ще въздъхне поразен от невероятния си късмет, който е спасил община Ловеч от дела и ще вземе мерки по обезопасяване и опазване на общинската собственост. Уви, това не се случи.
Да чакам следващата катастрофа, скъпоструващ ремонт или да се случи непоправимото? Нещо обаче това не ми влиза в кръвната група да стоя и да мрънкам колко калпаво е всичко колко гадно е да живееш в Ловеч. Вчера прочетох обявление в сайта на АОП за основен ремонт на улици в Ловеч и населените места. В първия момент се зарадвах, после се зачетох – този участък не е предвиден вътре. Днес направих тези снимки като предпоследна мярка за събуждане на заспалата загриженост към всички нас. Общинското ръководство и кмета са сигнализирани началото на декември за всяка една снимана точка,реакция няма.
Всеки ден оттам минават стотици леки и товарни автомобили. Надали аз съм единствения човек, който е забелязал реката на пътя, гората на пътя и боклуците зле прикрити от неоформената джунгла.
Колко от вас са теглили по една на кмета след като са клопнали в тези непресъхващи дупки? А колко от вас ще си го признаят? А предприехте ли някакви действия? Едно обаждане на 112 е достатъчно за да се обезопаси дупката в рамките на 30мин, но няма да реши проблема. Може би щеше да е достатъчно да спасим няколко джанти и гуми.
И преди да кажете дежурните фрази – това е Ловеч, ти в кой свят живееш, на никой не му пука и т.н. ще дам добрия пример. Преди десетина дена, след остър коментар пуснах няколко подобни снимки към служител от Областна администрация. Не само, че обърнаха внимание на сигнала и направиха няколко проверки, които дори не останаха висящи във въздуха. В момента се работи активно по прочистване на пътя и канавките по пътя Ловеч-Микре, чисти се и се извозват клоните. Освен това се работи по решението на един опасно кален проблем на разклона за Горан и съм сигурна, че няма да се спре дотук/но за това друг път/.
Има начин, когато има желание. Няма ли желание, има оправдания