Днес, 2 септември 2023 г. ние, събралото се мнозинство планинари и природолюбители сме тук горе в любимият ни Балкан и приютени от нашата гостоприемна рожденничка хижа „Дерменка” отдаваме почитта и уважението си към всички тези преди нас, които сътвориха чрез мечтите си и осъществиха чрез делата си това общополезно и родолюбиво начинание, за да я има тази кокетна туристическа хижа на билото на планината!

Със своята инициативност редица туристически деятели от средите на местното туристическо д-во „Стратеш” по онова време, както и част от ловешката общественост и ръководства по примера на подобни вече предприети инициативи в други планински райони в страната се възприема идеята и град Ловеч да има своя туристическа хижа в Троянския балкан. Вече в далечната за някои 1959 г. на 12 април е сформирана официална комисия, която има за задача да избере подходящо място за построяването на такъв планински дом по билото на Балкана в местностите „Бахчиите” или „Дерменкая”. Състава на тази комисия е разнороден, но по-открояващите имена са тези на: арх. Неделчо Цачев, арх. Борис Цанков, арх. Матей Герджиков и тези на: Йото Чипилски – тогавашният председател на ТД „Стратеш” Ловеч, Кръстю Капарашев, д-р Казанджиев, както и имената на някои местни партийни ръководители  – Дочо Шипков, Томчо Бешев  и др. Комисията обхожда и преглежда споменатите райони и местности. След проведените помежду им и с местни скотовъди разговори и дискусии по различни важни въпроси, а именно наличието на подходящ водоизточник със стабилен и постоянен дебит и с добро качество на самата вода; разположението и капацитета на бъдещата сграда; достъпа на МПС-та; снабдяването й с продуктите от околните мандри и стада се взема решение определеното място за нея да е това, на което се намира в момента. Още на другия ден 13 април е в действие Планово задание за изграждане на хижа в местн. „Бахчиите” или „Дерменкая”. В него също се споменава и залегнало изискването – близостта до извора да бъде на билото на планината, на югоизточният й склон. Бъдещата хижа е трябвало да осигури минимум подслон за 60 – 80 туристи с приблизителна стойност 400 000.00 тогавашни лева. Основните материали трябвало да бъдат традиционните – камъни и тухлена зидария, както и дърво при максималното използване на леки и изолационни материали. Набляга се на външния архитектурен вид на сградата и т.н. Всички тези изписани изисквания и дела по онова време намираме в запазените първични и архивни документи по отношение на нейното изграждане. Малко по-късно през м. август на с.г. е създаден т. нар. „Акционен строителен комитет”, който чрез своя многоброен състав от личности, предприятия, учреждения и организации отправя АПЕЛ към цялата българска общественост за подпомагане изграждането и завършването на хижата на ловешките туристи – „Дерменка” в Средна Стара планина.

Времето на изграждането на хижата върви трудно от всякъде погледнато. Атмосферните условия на това място са основен фактор при работата на открито, снабдяването със строителните материали, избора на работници и майстори, снабдяването с продоволствия и още редица други и значими проблеми забавят строежа. Първо едната основна стена, ъгъла, навеса за подслон, покрива, дограмите и така лека полека на 3 септември 1963 г. хижата е открита официално, въпреки че и по-рано е приемала преминаващите туристи в незавършен вид и без удобства. Важната роля, която изиграва тогава, в момента, а и в бъдеще е оценката  от туристите е нейното средищно разположение по билния маршрут на планината между хижите „Козя стена”, прохода „Беклемето” и „Добрила” и нейното ключово място за подслон и отправна точка за преходи по билото на Балкана. В края на 60-те години на миналия век е прокаран така нужният водопровод и хижата е водоснабдена. През 1977 – 1978 г. с много упорит труд и мъки през каменистия и стръмен планински терен от юг е прокарано и ел. захранването за нея. По този начин улеснението и удобството за всеки един, от домакините до посетителите е факт и огромна придобивка за все популярния сред туристите планински дом. В тези начинания за оборудването на хижата с вода и ток взимат участие с доброволен труд знайни и незнайни прители на хижата от юг и север на Балкана. Постепенно и изцяло хижата е дооборудвана и снабдена с всичко необходимо за такова място сред прородата в полза и услуга на човека. Туристическия поток от туристи, групи, екскурзионни летувания, лагери и други форми не секва, та даже и в зимните месеци на годината, когато в района има работещ ски влек за любителите на ски спорта. Хижата се превръща и в база – пост на планинските спасители от Ловеч, които дават своите наряди в почивните и празничните дни през годините. И така до днес…

Тук е мястото да отбележем имената на първите хижари назначени и стопанисвали, опазили и допринесли за уюта на нашият общ дом, а това са: бай Делко, бай Ганчо Маринов, Атанас Петров, Александър Стаменов, Младен Нинов, Цанко Колев, Симеон и Цветанка Лазарови, Александър Иванов, Валери и Ганета Иванови, Николай Урумов. От 1987 до 2000 г. бай Ангел и жена му Марга Иванови, а малко по-късно Петър Алатинов и Невена хижари от 2003 до 2017 г. стават двете семейства най-дълго останали на работа в хижата и допринесли  много за нейното подобрение. Между 2000 и 2003 г. за кратко стопани са Николай Петков, Иван Димитров и Ганчо Даскалов. Не малко от споменатите лица вече не са сред нас живите за съжаление, но всеки един от тях е оставил нещо подир себе си, за да допринесе за доброто на този високопланински дом на ловчалии.

С принос за сигурността на пребиваващите в планината, оказването на помощ на бедстващи и пострадали, снабдяването на хижата в зимните месеци с проволствия и гориво, добива на дърва, някои ремонтни текущи работи по сградата и нейното водохващане, изграждането на ски влека в по – предните години е била подадената мъжка ръка на планинските спасители от отряда на ПСС Ловеч. Неговите членове в лицето на небезизвестния Георги Михайлов, Тодор Абаджиев, Кръстю Капарашев, Цено Шошков, Ленко Начев, Милко Терзиев, Доко Доков, Иван Пенчев и други колеги засвидетелствуват уважение и отговорност, доверие и признателност у хижарите, ловешките туристически деятели и планинрската общност в страната.

Може още много да се говори за планината, за нашата „Дерменка”, за безбройните спомени и съприживените лични моменти у всеки сред планинския див мир.

Изказвам, от името на Ръководството на ТД „Стратеш” Ловеч и от Ръководството на ПСС отряд Ловеч специалната си благодарност на всички тези допринесли, за да бъде построена, открита и „жива” тази наша гордост – хижа „Дерменка”, на редицата деятели, хижари и стопани оставили част от живота си тук и разбира се на всички тези, които не намериха място сред редовете на това слово, разбира се неумишлено забравени, но допринесли за този дух и това дело, с което вече традиционно всеки от нас свързва и ще помни неповторимата и приятна атмосфера на Дерменка!

Не на последно място трябва, а и съм длъжен да благодаря сърдечно и на сегашният ни домакин и стопанин на хижата и заслон „Орлово гнездо” Ганчо Топалов, който повече от шест години с упоритост, отдаване и търпение влага, за да подържа в тези сравнително трудни времена този дом. Благодаря му за неговата изрядност, грижи и положителна нагласа, за това, че да стопанисваш нещо толкова голямо на връх планината е голямо изпитание, предизивикателство и воля, за да успяваш. Благодаря и на неговите помощници Тихомир и Николай, които в трудните моменти успяват и те да се справят, защото без такива като тях не може. Всички знаем защо!? Пожелавам на всички тях да са здрави и сплотени в колектива допринасящ за доброто име на хижа „Дерменка” и нека така да бъде!

 

Благодаря на всички Вас присъстващи, че сме заедно в този юбилеен ден и нека пазим и обичаме нашата родина България!

ЧЕСТИТ ШЕСТДЕСЕТ ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ ДЕРМЕНКА!!!

 

2 септември 2023 г. Председател тд „Стратеш” Ловеч:

хижа „Дерменка”, Стара планина           /Светослав Генков/