Павлин Иванов

Железният мост е знаково съоръжение за Ловеч с близо 110 годишна история, коeто сега се ползва само от пешеходци. През зимата на 2007 година беше ремонтиран за 400 000 лв. , осигурени от общинския фонд „Приватизация“.

Днес състоянието на Железният мост е видимо трагично, а доколко опасно е, никой в момента не знае. Ръжда, разрушена настилка, през която прозират разядени метални плоскости. Съоръжението, по което ежедневно минават стотици хора към работните си места в индустриалната зона има нужда от внимание. От обследване, предприемане на мерки и грижа. Все трудни неща за Община Ловеч.

От двете страни на Железния мост по протежение на река Осъм, безброй храсти дървета са превзели речното корито. Между половината и една трета от него е обрасла с високи и стройни дървета.

Знаем и виждаме, че климатът се промени. Дори и днес в много части на България обилните валежи причиняват проблеми. А ако нивото на река Осъм се вдигне драматично? Какво ще се случи с прииждащите води, които носят дървета, боклуци и какво ли още не?

Дали може да се затлачи реката в този район и да се образува бент и сериозен проблем?

На тези въпроси чрез своите действия до сега, би трябвало да е отговорила местната администрация.

Но колкото се грижи за безопасността на жителите си, чрез осигуряване на здрави и надеждни съоръжения, толкова има мисъл и за превенция от наводнения. Видимо по снимките, а и от всяка разходка край реката.

През февруари ток уби момче и тогава страната беше разтърсена от новината. На 17 февруари публикувах материал, в който със снимки и текст показах точно такова опасно място, станало причина за смъртта на детето.

На отсрещният бряг на река Осъм, от Железния мост в посока „Вароша“, в металните предпазни решетки е сложен кабел за захранване на уличното осветление. Това е абсолютно забранено и недопустимо, но е факт. Опасен факт.

Пет месеца по-късно, кабелите за ток все още са в ръждясалите тръби на металната предпазна решетка. Най-хубавото в цялата история е, че до момента няма трагичен инцидент. За това също трябва да благодарим на Община Ловеч и нейното ръководство – пешеходният тротоар е почти негоден за ходене по него със стърчащите железа от него, пропаданията и цялата трагедия към това.

Ето как една безстопанственост и липса на всякаква идея за безопасност, понякога имат ефект на превенция. Разбира се, това в рамките на черния хумор.

Но и цялата грижа за иначе красивия областен град Ловеч е черен хумор.