ЮЛИЯН ПЕТРОВ, Председател на СО „Подкрепа“
Педагогическите специалисти, както ги нарече новият училищен закон, а иначе казано учителите и директорите, трепетно очакваха държавния стандарт за нормиране на труда. Очакваха го с надеждата, че фанфарно обявяваната реформа в образователната система ще бъде водеща при структурирането на ДОС-овете за нормиране и финансиране. Синдикат „Образование“ своевременно предложи няколко важни акцента, които учителите и директорите в България таяха надежди да се случат.
Многократно и настойчиво Синдикатът предлагаше детските градини да преминат на делегирани бюджети, за да отпаднат много от финансовите несъответствия към директори и учители. Днес ние все още настояваме пред МОН това да стане факт.
На основание решение на Комисията по дискриминация за различната годишна норма преподавателска заетост на учителите, Синдикат „Образование“ заяви своята категорична позиция – да се изравни годишната норма на всички учители на 648 часа, съобразявайки това свое предложение със заключението на КЗД, че е дискриминационно и не следва учителите да имат различна годишна или седмична норма. Паралелно с изравняването на нормата на преподавателската заетост е необходимо да се въведе европейският принцип за измерване и подобаващо заплащане на допълнителната дейност на всеки учител – проверки на контролни, тестове, класни работи на учениците и са ежедневни за учителите по математика, български език, чужди езици и някои други предмети. Нашето предложение е обективно да се преценява и съответно заплаща и административната натовареност на българския учител, като непреките административни задължения и работата в училищни комисии да бъдат заплатени като лекторски часове. По национално изследване този тип непедагогически задължения заемат вече половината от работното време на учителя.
В съответствие с неимоверно порасналите задължения на директорите на институции /детски градини и училища/, Синдикат „Образование“ предлага като целесъобразно да им се намали годишната норма преподавателска заетост от 72 часа на 36 часа.
Във връзка с направените в последните години редица промени в учебните планове, като от тази година основното образование приключва в седми клас и като следствие от тези процеси много училища няма да могат да осигурят учители-специалисти по доста дисциплини – музика, изобразително изкуство, география, физика, биология и др., това налага и мотивира Синдикатът да предложи годишната норма заетост на тези важни специалисти да се намали, за да могат учениците и в малките училища да получат равен шанс и качествено образование. При сегашното положение това се оказва трудна или невъзможна мисия за директорите.
Важен акцент и постоянна тенденция на промените е закриването на помощните училища и въвеждането на децата, имащи нужда от специални грижи, в редовните училища. Нуждата от ресурсни учители в повечето училища с наличие на такива деца естествено нараства. Като добро решение Синдикатът предлага да се намали седмичната норма на ресурсния учител от 30 на 24 часа, за да може повече училища да имат на разположение необходимите им ресурсни учители.
Важно наше предложение е осигуряването на педагогически съветник и/или психолог да стане задължително в институциите с този стандарт. В днешната динамична обстановка на постоянни промени, на агресивна и трудна среда, без тези специалисти, учебните заведения не могат да обгрижат качествено децата и учениците.
Възнаграждението на директорите на институции /детски градини и училища/ се определя и нормира на „тъмно“, типично по нашенски със специален механизъм, зависещ от министъра на образованието и неговите поделения и, естествено, не е лишен от дискриминация. Разликата в заплатите на директорите на малки училища в сравнение с тези от големите достига до сериозно отваряне на ножицата – от 825 до над 1500 лева. Това разделение се определя и е в зависимост само и единствено от броя на учениците в съответното училище. Съвсем логично е този формален принцип за оценяване и възмездяване на труда да демотивира директорите на малките училища, които вземат заплати, съвместими с педагогическите длъжности. Синдикат „Образование“ предлага заплатите на директорите да станат неразделна част от държавния образователен стандарт за нормиране на труда, като това ще бъде истинска реформа и ще разсее съмненията и липсата на информация към обществото за тази важна за системата длъжност. Ако това предложение не бъде прието, то Синдикатът ще настоява подобен механизъм да се възприеме и наложи към учителските длъжности, като заплатите на учителите да се нормират от 660 лв. до 1200 лева, съответстващо на директорския механизъм.
Особено актуално и крайно наложително според Синдиката е да се въведе допълнително заплащане на учителите, които работят с ученици от различни етноси, чийто роден език не е български. В тази хипотеза попадат учениците и децата на семействата емигранти или мигранти, учениците от ромски семейства и учениците от някои райони в Кърджалийско, Смолянско и др. области.
Синдикат „Образование“ категорично протестира срещу десиндикализацията, която наблюдаваме като стил на МОН и няма да се съгласи с изключването от всички училищни, регионални и държавни комисии, свързани с трудовите правоотношения, на членове от представителните синдикати.
В държавния стандарт за финансиране, Синдикат „Образование“ настоява да отпадне изискването за минимален брой на деца и ученици за откриване на групи и паралелки. Считаме, че е редно решението за съществуването на група и паралелка да бъде на директора на институцията в рамките на бюджета по ЕРС. Това предложение би довело до намаляване на закритите училища и детски градини в много населени места.
Синдикат „Образование“ се надява държавните образователни стандарти за нормиране на труда и на финансиране на институциите да се изработят с приоритет. Реформата би трябвало да доведе до равен шанс и качествено образование на българските деца и ученици, а не префокусиране на стари наредби с нови имена.