Синдикат „Образование“ предлага МОН да коригира своята заповед и да обяви 20 април – денят след изборите – за неучебен и неприсъствен ден за учениците във всички български училища.
Това е експертното становище на хиляди интервюирани учители и директори от образователната система. В проучване на синдиката 97,5% от респондентите смятат, че заповедта на МОН за присъствен ден на учениците е неприложима при положение, че огромна част от училищата ще бъдат затворени след изборите, а много учители и директори ще участват в комисии или като наблюдатели в изборния процес.
Близо 70% от българските училища се използват за избирателни секции и в утрото на 20 април тези сгради няма да бъдат достъпни и подготвени за ученици.
Близо 50% от учителите, служителите и директорите ще участват в изборния процес в една или друга форма.
Хипотезата, че стотици хиляди ученици ще бъдат под ръководството на учители и директори извън училищата, някъде в градовете и селата, е свързана с огромен риск за децата. Дали всички музеи в София могат да съберат учениците от всички близо 300 столични училища? Очевидно не!
Могат ли експертите на МОН да поемат риска от непредвидени ситуации извън училищните сгради за всички български ученици, питат учителите, или при инцидент отново ще бъдат обвинени учители и директори?
За 24 май, при сходна ситуация, традиционно денят е неучебен, но не и присъствен, като приемаме, че много повече от учителите, учениците и родителите участват в мероприятията в чест на славянската писменост и на българската просвета и култура, а училищата не са затворени.
Българската просветна общност дълбоко признава значението на 150-годишнината от Априлското въстание за българската история и ще се включи активно в отбелязването ѝ.
Синдикат „Образование“ подкрепя безрезервно предложението на министъра на образованието проф. Сергей Игнатов и министъра на културата маестро Найден Тодоров 20 април да стане официален празник.
Но нека не смесваме историческия патриотизъм с риска за здравето и сигурността на децата. Патриотизмът се формира ежедневно и систематично от българските учители и родители. А българските политици са длъжници на учениците в примерите за патриотични и човешки добродетели.
Синдикат „Образование“ категорично заявява, че българските кандидат-политици трябва да престанат да спекулират с темата за деполитизацията на българските учители.
Българските учители не са лишени от правото да участват в политическия живот и да се кандидатират за народни представители. Всяко ограничаване на това право би било нарушение ва българската конституция.
Съществува забрана за провеждане на партийни дейности в училищата и детските градини, и тази рестрикция би била релевантна, ако ограничаваше нещо, което го има.
За да станеш учител в България, не се изисква политическа протекция, но това не важи в същата степен за длъжността директор. Политическите партии и техните представители традиционно се намесват в избора на директори (сочи изследване на Синдикат „Образование“).
Синдикатът поставя следните въпроси към българските политици:
- Защо има огромни партийни интервенции, при назначаването на директорите?
- Защо учителите бяха изключени от комисиите за избор на директори, а в тях бяха включени представители на обществения съвет без никакъв ценз и експертиза?
- Защо има „политическа“ мандатност при директорската длъжност и длъжността началник на РУО?
- Защо има постоянни опити да се изолират учители и директори от процеса на формиране на образователните политики?
- Защо не е въведен минимален ценз и изискване за опит и образование при избора на народни представители, при положение че именно те създават бъдещите националните политики?