Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“
МОН оповести намерението си да направи редица промени в ЗУПО и образователните политики. Някои от тях дискутираме от десетилетия. За съжаление, досега промените традиционно са насочени към увеличаване на задълженията на учителите и директорите (включително несвойствени дейности), както и към освобождаване на родителите от отговорности.
Затова Синдикат „Образование“ направи изследване по повод част от промените, които предстоят да станат реалност.
В изследването са участвали 4935 респонденти, от които 94,1% са педагози, а останалите — непедагогически специалисти и родители.
Средната възраст на участниците е 54 години, което е съотносимо с възрастта на българските учители.
На въпроса: „Смятате ли, че предложените промени за забрана на телефоните ще допринесат за реализирането на този текст в закона в интерес на по-добрата мотивация на учениците?“ — 56,9% от участниците смятат, че забраната няма да подейства, ако не се предвиди отговорност и санкция за родителите. Само 30% са оптимисти, че тази промяна в закона ще гарантира спазването на забраната.
81,1% са убедени, че допълнителното задължение за учителите и директорите да съхраняват и носят отговорност за ученическите телефони, които според МОН трябва да бъдат изземвани на входа, е поредната абсурдна идея и би унижило отново българските учители.
Синдикат „Образование“ е категоричен, че отговорност за телефонната забрана трябва да поемат и родителите чрез административна и финансова санкция при нарушение.
Средствата по Единните разходни стандарти са предназначени единствено за качествено образование. На въпроса: „Смятате ли, че е уместно средства от единните разходни стандарти за образование да се използват за изграждане на ‘къщички за телефони’, при положение че не се предвижда отговорност за родителите?“ (за справка: стойността на 30 клетки за телефони е около 1100 лв.), 89,6% са против изграждането на т.нар. „хотели за телефони“ за сметка на училището.
Около 30% от респондентите са готови за символични, а още толкова — за ефективни протести срещу продължаващата агресия от страна на ученици и родители към учителите, както и срещу задължението за пазене на ученически телефони.
89,3% от анкетираните са убедени, че без оценка за дисциплина, без гарантирано спазване на училищния правилник и без вменяване на административна и финансова отговорност на родителите, нищо в образователната система няма да се промени.
По въпроса за придобиване на основно образование, 63% смятат, че това трябва да се случва след 8. клас, а 32% не искат промяна в настоящия модел.
Относно отпадането на НВО в 4. клас — 87,5% категорично подкрепят премахването му, а под 10% смятат, че има важна статистическа стойност.
Още по-категорични — 89% — са в подкрепа на отпадане на НВО в 10. клас.
48,3% са за отпадане на НВО след 7. клас, тъй като учениците губят мотивация към важни, формиращи личността предмети, които не са обхванати от НВО. Около 40% от респондентите виждат смисъл в провеждането на това НВО.
88,9% от запитаните учители и служители подкрепят връщането на повтарянето на клас, включително и в 2., 3. и 4. клас. Повтарянето на клас в начален етап трябва да се допуска само при явни езикови и социални дефицити.
Синдикат „Образование“ ще продължи да води този обществен образователен дебат и заявява позицията на българските учители, че основните образователни политики често се формират без експертизата на работещите педагози, което ги прави фиктивни и неефективни.
Европейските образователни политики се създават с участието на работещите учители, докато в България водещи са предложенията на политически партии, които често са лишени от педагогически опит.