Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи сравнителен анализ на някои от образователните системи в света и свързаните с тях синдикални организации и в резултат на това изследване установи, че са налице сериозни проблеми, свързани с формулирането на политиките по отношение на училищното образование на макро ниво. Голяма част от проблемите на тези политики са свързани с това, че макрополитиките се разработват без достатъчното участие на социалните партньори в лицето на учителските синдикати.
В конституцията на Република Полша, например, е визирано задължение на държавата и институциите не само да осъществяват социален диалог, но и императивно да ползват постигнатите резултати от този синдикален диалог. Това осмисля упоритата работа на участниците в диалога, гарантира волята на суверена-електората на синдикалните организации. Но най-важно е, че този принцип поставя сериозна пречка пред тясно партийните и комерсиални интереси на групи политици и държавници. Гаранция за този формат на социалия диалог в Полша дава „Закон за съвета на социалния диалог“.
Историята на всички синдикални организации на учителите е свързана с договаряне на по-добри условия на труд – КТД, активно участие при създаването на закони и наредби, дискутиране и договаряне на всички проблеми и идеи, засягащи образованието и защита правата на членовете – трудови спорове в съда, обучение и създаване на училищни лидери и ръководители.
Показателна в това отношение е политиката на Казахстанския учителски синдикат, който участва в разработването на всички нормативни документи, касаещи образователната система, които не могат да съществуват без подпис от учителския синдикат. Педагогическият труд в тази страна е високо ценен. Всяка година за сметка на държавния бюджет се квалифицират повече от 400 000 педагогически специалисти. Професията „педагог“ е много привлекателна за младите в страната. Ежегодно се разкриват по 100 нови училища и в тях влизат по 5-7 хиляди млади специалисти.
Изхабяването в учителската професия е безспорно, като научно е доказано, че достига до 5% на година. Поради голямото натоварване педагозите достигат максимално износване за 20 години стаж. Международният синдикален опит е утвърдил компесаторни механизми за съхранение на работещите в системата на образованието. Тези механизми са повече и по–ефективни там, където синдикатите обхващат почти всички работещи в системата. Усилията на Израелския учителски синдикат успяват да постигнат много добра компесаторна политика – годишен отпуск на всяка седма работна година за всички членове на Синдиката. Тази договорена година за квалификация и въстановяване помага за съхраняването на учителите до по-висока възраст за пенсиониране. Подобна практика са постигнали учителските синдикати във Франция, Полша, Румъния и др.
Австийският учителски синдикат е утвърдил друг много успешен конпесаторен принцип: по-ранно пенсиониране на педагозите при натоварване над седмичната и годишна норма. Часовете допълнитена работа в системата калкулират възможност за по-ранно пенсиониране.
Финансовият приоритет на образователната система е една от най-важните предпоставки за успешни образователни политики. Безпорен финансов приоритет са постигнали синдикатите в Дания, Швеция, Кипър, Финландия, Казахстан и др. В Македония има, извоювана от Синдиката, независимост на заплащането на труда на учители и директори от броя на учениците, принцип, който позволява запазването и на най-малките училища. Това запазва системата от вредните въздействия на недобросъвестни родители и ученици, претенциите им за оценки и намесата им при наказания за провинения от позицията, че са определящ фактор за финансовата стабилност на учебното звено.
Важна и ценна е оказваната помощ и съдействие на синдикалните структури при нарушаване на нормативите и постигнатите договорености на всички нива. Чрез активни разговори, преговори, заведени съдебни дела и протести при драстични нарушения, синдикатите са гарант за достойни условия на труд и защита, за достойно заплащане и социален мир. Те са кръвоносната система, която прави жив и действен държавния организъм, защото са най-важният посредник между тези, които произвеждат благата (материални и духовни) и тези, които ги управляват.
Изборът на училище в много наблюдавани образователни сфери не се определя на училищно ниво. Разпределението на учениците още от първи клас е поверено на регионални и държавни образователни структури. Не е открита система, в която това разпределение да е оставено само на ниво учебно заведение. По идея на Израелския синдикат е организиран планиран прием в първи клас, като той се провежда от общинските образователни институции. Според регламента родителите могат да изберат до три училища, а образователният отдел определя учебно заведение, съобразявайки се и по местоживеене. Същият отдел следи баланса между отделните училища и не допуска броя на учениците в едно учебно заведение да се увеличава за сметка на друго.
Вече е история „синдикат“ да бъде символ на митинг, стачка и протест. Днес визията на синдикатите на страните от света с водещи образователни системи е експертна, авангардна, насочваща и всяваща авторитет, сигурност и просперитет на образователния бранш – гаранция за бъдеще и прогрес на съответната държава.