Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е обезпокоен от резултатите в последното издание на проучването PISA за 2022 г., показали за пореден път ниска функционална грамотност на българските ученици. Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки.

„Средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене и почти същите като през 2018 г. по природни науки“, се казва в доклада на ОИСР за България.

Данните от това изследване са ясни, но по-важно е какви промени биха повишили качеството на образованието и функционалната грамотност на българските ученици.

Добре е да припомним, че българското образование, учебните програми, нашите учебниците са контрапункт на това, което оценя PISA. И ако включим ученици от Сингапур, Китай, Ирландия или Естония в нашето си НВО, те разбирамо едва ли ще достигнат и тройка.

Синдикат „Образование“ смята, че българската образователна система е започнала редица важни реформи, с приемане на новия ЗУПО, но те са в процес и резултатите ще следват скоро.

Синдикатът е категоричен, че са необходими още много важни промени в ЗПУО, в наредбите на МОН, в комуникацията с родители и ученици, в статута на учителя, за да се достигене до по-добри резултати в изследването PISA. Очевидно тестът PISA не е панацея, има и други подобни изследвания, но той е урок, той е път в развитието на българското образование, в преминаването в един следващ етап на развитие.

Както България се стреми към Шенген и ще влезе, към еврото и ще го въведе, към европейските ценности, и ги открива, така и образованието ни трябва да се промени и то не само на думи, към междупредметните връзки, към функционалността, към това учителят да бъде не преподавател, а модератор и без конкретните „задължителни“ учебници.

Синдикат „Образование“ предлага:

  • Учебните програми, да се разтоварят от академични знания, за да се остави място и време за формиране на компетентности. Учебният материал по ключови дисциплини, като математика, литература, история и др., да се забави като скорост и обем, за да се освободи фокус към практическо създаване на материални или духовни ученически продукти, които да минимизират самоцелното машинално наизустяване и възпроизвеждане след това на различна информация. Това в никакъв случай не изключва базовите знания по всички учебни дисциплини.
  • „Задължиелните учебници“, които носят огромна вина за тези резултати на PISA, или да бъдат променени, но по-добре да отстъпят място на образование без учебници, с „незадължителни“ помагала, интегриращи в себе си междупредметните връзки, и отстъпвайки място на иновацията на учителя.
  • Включване на родителите в мотивацията за учене и задаването на отговорности на „незаитересованите родители“ за партниране в процеса на възпитание. Вменяване на задължения към родителите, свързани с гарантиране на спазването на училищния правилник, превенция на агресията в клас и нулева толерантност при неспазване на училищния правилник, с действащи за учителя инструменти, включващи и оценка за „дисциплина“, финансови и административни санкции към непартниращи родители.
  • Създаване на индикатори за качество на образованието и промяна на философията на оценяване към оценка, мереща не обема възпроизведена информация, а трансформираната в компетентностни умения резултатност от процеса.
  • Промяна в програмите за студенти, учещи в педагогически специалности, с включване на компетентностия подход в преподаването, също и утрояване на часовете за практика на бъдещите учители.
  • Упорита борба срещу „образователната бумащина“ и „синдрома на отчетност“ в българската образователна система, защото тези феномени генерират формализъм, прегарят българския учител и го отдалечава от ученика.
  • Преодоляване на синдрома, формиран от някои родители, че образователната система е да забавлява ученика и анимира интереса на подрастващите, защото то, образованието, не е социална развлекателна услуга, а право на достоен живот на децата и учениците, след като завършат.
  • Вяра в действията, методите и подходите на учителите и ръководствата на образователните институции, вяра, която да им даде свободата и иновацията в модерацията им.
  • Специално отношение към младите учители, с наставничество от клегите им и ръководствата на образователните институции, от МОН и РУО в защита от агресивни родители, за да влязат в системата и да останат. Защото един учител на 25 може да бъде много близо до функционалността в професията.

Тези промени са фундаментално необходими, не само за изследването PISA, те ще повлияят на всички видове изпити и оценки, но и ще бъдат верният път на българското образование.