В „Комисията по образование и наука“ в Парламента на Република България се разискваха някои особености, свързани с хоризонталното и вертикалното кариерно развитие на педагогическите специалисти. Синдикат „Образование“ направи следната ретроспекция на възможностите и дефицитите на политиката на кариерните длъжности в образователната система.

Лицата, които постъпват за първи път на учителска или възпитателска длъжност и не са придобили учителски стаж, се назначават на длъжност „учител“, съответно „възпитател“, ако имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. Длъжността „младши учител“, по предложение на Синдикат „Образование“, беше заличена с излизането на новия закон. В него, обаче, отново виждаме един дефицит, за който сме сигнализирали нееднократно, за който и висшите училища за подготовка на учители са алармирали неведнъж. Завършилите студенти, които влизат в системата на образованието след обучението си, нямат или почти нямат практически опит. В много образователни системи, учителят, преди да стане такъв, работи година или две като стажант-учител и едва тогава започва реалната си дейност. В България се приема, че университетите покриват дефицита от този тип знания и умения. В действителност практиката показва друго.

Следва така нареченото хоризонтално кариерно развитие, което се структурира в две длъжности: „старши“ и „главен“ учител.

Длъжностите „старши учител“ или „старши възпитател“ се заемат от лица, които освен завършено висше образование и професионална квалификация, необходими за заемане на длъжността, определени съгласно Приложение № 1 на наредбата за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти, имат 10 години учителски стаж, придобили са квалификация с поне три квалификационни кредита и са с положителна атестация.

Длъжността „главен учител“ или „главен възпитател“ се заема от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „учител“, които досега са били на длъжност „старши учител“, без изисквания за години стаж като такъв. За новите „главни учители“ следва изискването да имат придобита трета, втора или първа професионално-квалификационна степен и да са атестирани като „образцови“.

От тук насетне започват мистериите в кариерната система. Възпроизвеждането на кариерните длъжности е по решение само на директора и при наличен финансов ресурс на образователната институция. Учители, които отговарят на условията за придобиване на кариерна длъжност „страши“ или „главен“ учител, стават такива само и единствено, ако директорът реши еднолично. Мистерията продължава и с прекратяване на длъжността. Длъжността страши“ или „главен“ учител е доживотна и прекратяването на нейното действие се случва само по взаимно съгласие.

Вертикалното кариерно израстване на педагогическите специалисти се състои от длъжностите „Директор“ и „Началник на регионално управление“. Тези длъжности не са мандатни.

Длъжността „директор“ в държавните и общинските институции по този закон се заема въз основа на конкурс, който е без участието на учителите и техните организаци. Изискванията за длъжността „директор“, обикновено са по-ниски от тези за „старши “ учител.

Началникът на регионалното  управление на образованието е държавен служител, който се назначава въз основа на конкурс и се освобождава от длъжност от министъра на образованието и науката. Изискванията за началник на РУО и регионален експерт, които обикновено са държавни служители, понякога са по-ниски от тези за „старши“ учител – една година трудов стаж.

Кариерното израстване на педагогическите специалисти се нуждае от сихронизиране и генерален ремонт, за да се фокусира към обективност, прозрачност, професионализъм и експертност.

Синдикат „Образование“ предлага за пореден път да се доизгради хоризонталното кариерно развитие с експертното участие на учителските синдикати, като категорично да не се губят кариерните длъжности при смяна на образователна институция.

Директорската длъжност трябва да бъде мандатна, дори и с неограничен брой на мандатите. Същото се отнася и за длъжността „Началник на регионално управление по образование“. Назначаването на директори да бъде прозрачно и професионално, за което могат да гарантират българските синдикати със задължителното си участие в комисиите. Контролът към директори и учители също да бъде обективен и профисионален, но да не се игнорира участието в него на учителските синдикати.

Конкурсите за директори и началници на регионални управления да се провеждат прозрачно, по ясни национални правила, с образователен ценз по специалност „Управление на образованието“. Тука също жизнено необходимо е участието на представителните синдикати, което ще гарантира експертност и прозрачност.