Свободата (на медиите) се ражда на барикадите!

ИВО РАЙНОВ

Вероятно мнозина си мислят, че петдесетдневните протести дадоха незадоволителни резултати.  Да, правителството изглежда непоклатимо, парламентът – инатлив, а смяната на политическия модел – отложена за неопределено време.  Въпреки това  площадът вече е фактор – сваля назначения, плаши министри и депутати, участва в дебата за бъдещето на България. Погледът се взира в политическите и обществени  резултати, но пропуска една голяма победа. Зимните и особено летните протести дадоха шанс за изява на новите, свободни български медии. Появата на журналистиката с дълг и гражданска позиция е не само феномен на юлските бунтове, но и стратегически съюзник за очакваната гореща есен.

Почтената българска журналистика прояви характер и упорство в най-важния за  четвъртата власт момент. Олигархията тръгна на поход срещу свободното слово. В продължение на няколко години десетки печатни, електронни и уеб медии бяха поставени под контрола на близки  до властта олигарси. Започна безпрецедентна манипулация на общественото мнение чрез зависи медии (с флагман Тв 7). В дните на юнските и юлските събития изнервената власт в лицето на Михаил Миков, Кристиян Вигенин, Цветлин Йовчев, Мая Манолова си позволи заплахи и опити да цензурира медийното съдържание.  Народният  глас „Канал 3“ бе набързо продаден, а знаменосецът на свободата Сашо Диков – натирен от медията.

Мисля си, че лятното недоволство и изровеното достойнство на част от медиите осуети плана за превръщането им в пропагандна трибуна на  срасналата се с парите власт. Показателен е факта, че през последните два месеца политическата  мафия  отвори зловещата кутия на комунистическата  демагогия и изсипа цялата отрова на антисоциалната манипулация, противопоставяйки интелигенция срещу по-ниско образовани, граждани срещу селяни, София срещу провинция, млади срещу стари.   Само, че днес не е 1945-та, 1955-та или 1985-та година.  Днес има фейсбук, който свързва хиляди в обмена на информация и общите действия на улицата. Но най-силните удари върху политическата демагогия дойдоха от  водещите електронни медии – БНТ, БТВ и Нова. Телевизиите, които са прозорец към събитията за всеки българин, не скриха нищо. Показаха живите истории от площада  и разобличиха куп лъжи и манипулации. Например как Волен Сидеров плаща за размирици или как 3000 протестиращи заливат километри по булевард „Цариградско шосе“.  Трите медии ни показаха как полицията разбива стъклата на депутатския автобус, камерите на журналистите и глави на протестиращи. Само за часове осмяха жалкия опит полицията да се прави на жертва, излъчвайки видео с насилственото настървение на една миловидна полицайка. Да не говорим за гротескните сцени, в които бяха показани публични личности като Волен Сидеров (смешно скрит  под пластмасова маса) и Мая Манолова (прогонена като натрапник от софийско такси). Отдавна не бях виждал медии с толкова силна гражданска позиция и непоклатим стремеж  към обективност и истина. Нито пък толкова бурна реакция срещу нахалния опит на властта да бъде цензор и ментор за свободното слово.

Преди няколко дни гледах кратък репортаж, в който Миролюба Бенатова силно разгневи министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, защото задаваше неправилни въпроси. Например „Защо в нощта на ексцесиите полицаи са снели опознавателните знаци?“, „Защо полицаи бият хората в гръб?“, „Защо полицията  чупи журналистически камери?“.  Изнервен и неспособен да отговори Йовчев се измъкна надолу по стълбите на Народното събрание.

Въпрос на време е надолу да поеме цялата изпълнителна власт, защото гражданското общество вече има доказан съюзник – свободните медии. А това е победата от юлската битка. Стратегически предопределяща изхода от предстоящата есен.