Свободата и независимостта се отстояват всеки един ден!

Павлин Иванов

Днес е ден голям! Отбелязваме празнично извоюването на нашата свобода, след дълги и тъмни столетия на турско робство. Ще говорим приповдигнато, ще веем знамена трицветни. Паради, речи, знамена.

3 март е ден, който събира в себе си нашите въжделения за свобода, независимост, значимост. Дата, обединяваща за няколко часа мислите ни, почитта към нашите герои, разказите за техният живот и саможертва.

Неминуемо в душите ни би трябвало да се разбушува сравнението между нас самите и онези българи, имащи идеал, кауза, цел, но …

Говорим заучено, че сме наследници на славен и героичен род. Декламираме възрожденски стихове и пеем песни, които би трябвало с текстовете и мелодиите си да развълнуват до болка нашите сърца.

Събираме се на паметници и площади, с надеждата да предадем на нашите деца историята си, героичните постъпки на националните ни герои, смелите мисли, революционният дух.

Отбелязваме, каква дума само, паметната дата, но не чувстваме, не ни боли, не ни разтърсват човешките истории от летописите на нашето минало. Делят ни много години от онова време, в което Свободата е имала смисъл, съдържание и е била мечта на поколения българи.

Не знам какво трябва да се прави на тези дати, за които е проливана кръв, но трябва да е нещо разтърсващо!

Нещо, което да ни накара да тръпнем, да се вълнуваме, така щото цялото ни същество да усети с всяка клетка на тялото ни колко много човешки съдби са прекършени, колко семейства са разкъсани, колко млади, стари, знайни и незнайни българи са проляли кръвта си, за да ни има днес. За да живеем така, както сами избираме.

Хубаво е да осъзнаваме, че Свободата не е подарък. Тя е само резултат от делата на хиляди българи, приели я за своя кауза. Нашите прадеди са дали животът си за тази кауза, чиито резултат – правото да бъдем свободни, ползваме ние днес.

Хубаво е и да разберем, че Свободата се пази и това зависи от всеки един от нас и вчера, и днес, и утре!

Никой не подарява тази ценност.

Бащите са се борили, воювали и умирали, за да могат децата им да бъдат свободни, да имат по-добър живот, да могат да се чувстват достойни, да бъдат българи.

Днес, сякаш сме забравили всичко това!

Днес се превиват гърбове пред „силните“ на деня в очакване на трошичка за награда. Днес възпитават децата в дух на съзнателно подчинение и нагаждачество. Днес порасналите деца възпитават своите деца в още по-безгръбначно поведение – да не мислят, да не надигат главичка, да си гледат интереса и кефа.

Къде е Свободата ли?

Ако я няма в душите, сърцата и умовете, значи просто я няма!

Свободата днес не е ценност, нито бленувана мечта. Тя е нещо, което само утежнява мизерното съществуване. Дава ти право на избор, а ти не искаш да носиш отговорност за своите избори. Искаш някой друг да решава вместо теб, а ти да имаш пълното право да го обругаеш, ако не е взел вместо теб правилното решение.

 

Свободата тежи и не е за всеки!

 

Лично аз мога да се чувствам щастлив, защото повечето от моите приятели са свободни и мислещи хора! Пазят свободата, възпитават децата си в нея, предават това безценно състояние на духа на следващото поколение, като вечна щафета.

Така, от бащи на синове и внуци, от майки на дъщери, от поколение на поколение, духовните ценности и българските традиции ще останат живи.

Радвам се, че все още има хиляди българи вироглави, мислещи, искащи, мечтаещи и борещи се за една по-хубава България!

И точно в това е смисъла на Освобождението и Свободата!

За нея – Свободата, се воюва, тя се брани и отстоява! Винаги е имало и ще има смели войни, които в нейно име са готови да погубят себе си. Точно тези луди, вироглави и смели глави са единствените, които носят промените. Ако не сте от тях, помагайте им или поне не им пречете.

 

А онези, с написаните речи, закичили на гърдите си знаците на откраднатата от народа власт, те просто са минало, осъдено на забрава и съжаление.

 

„Мечтател безумен, образ невъзможен,

на тъмна епоха син бодър, тревожен,

Раковски, ти дремеш под бурена гъст,

из който поглежда полусчупен кръст.“

Иван Вазов