Даниела Балабанова, БТА

Ямно праисторическо светилище на седем хиляди години е открито при проучвателни разкопки по новото трасе на автомагистрала „Хемус“. Археологическите проучвания са извършени на Лот 4, в района между ловешките села Дойренци и Дренов. Обредният център е от края на шестото и началото на петото хилядолетие пр. Хр. Това съобщи в интервю за БТА акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Той и Галина Самичкова ръководят разкопките.

По думите на академика възникването на светилището не е случайно, тъй като земите наоколо са плодородни, обитавани са от земеделци и скотовъдци. Всяко семейство от съседните села е изкопавало яма и извършвало обреди около нея, давана е жертва за плодородие, повече зърно и приплод на животните. „Така, както сега се правят курбаните – обредната храна се консумира, а останките или част от обредното животно попадат в ямата заедно с керамични съдове, каменни сечива, всичко, което може да бъде жертвен дар, така че земята да се облагороди и да даде повече“, посочи археологът.

Разкрити са богато украсени керамични съдове и животински кости

В ямите при разкопките са открити богато украсени керамични съдове, както и животински кости, които предстои да бъдат анализирани и до няколко месеца ще се знае видът и датировката им.

„Много интересна е обредността на ямните светилища. Култът, споменът за предците живее много активно у хората. Те ги призоват заедно с Богинята майка земя. Идват при нея и искат сила от предците да им помагат, за да има всяка година плодородна земя“, каза още акад. Николов.

По думите му, когато е известно такова обредно място, може да се търсят и останки от селищата на хората, които са го използвали. Досега има разкрити около 20 комплекса, като някои от тях се състоят от няколко ями. Това показа първоначалното геофизично проучване. „С разкриването на хумусния пласт попадаме и на други съоръжения, които геофизичното проучване не винаги успява да открие. Когато проучим цялата площ, много повече комплекси ще бъдат открити“, посочи той и добави, че ямите са на групи, което е доказателство, че семейство или род са извършвали обредите на едно място. Академикът предполага, че и техните ниви са в рамките на комплекса.

„Тези ямни светилища бяха открити преди около десетилетие и половина изобщо на Балканите, не знаехме за тях. Благодарение на инфраструктурните проекти и работата по тях, спасителните разкопки, попаднахме на този тип археологически обекти, които са много интересни и са важно свидетелство изобщо на религиозно-митологична система на древните земеделци и скотовъдци“, посочи археологът.

По българските земи се развива първата европейска цивилизация

По думите му земеделието и скотовъдството не са извечни занятия на човека. Откритията отпреди около 10-12 хиляди години в днешна предна Азия са пренесени към Балканския полуостров в средата на седмото хилядолетие пр. Хр. Приема се, че българските земи в края на седмото хилядолетие вече са заселени от ранните земеделци и скотовъдци за пръв път в Европа. „Тази общност постепенно нараства и демографски, в културно отношение се развива много активно. Явно екологичните ниши на Балканите и специално Източните Балкани са много подходящи за земеделие и скотовъдство, така че тук се развива една много силна цивилизация, която вече успешно проучваме и се оказва, че това е първата европейска цивилизация. Всъщност българските земи са в центъра на този регион, в който се развива първата европейска цивилизация, която е обхващала днешните Източни централни Балкани – Северна Гърция. Това се извършва от края на седмото до края на петото хилядолетие пр. Хр., когато един климатичен колапс унищожава тази цивилизация“, разказа акад. Васил Николов.

Мястото, което той и екипът му са открили, е използвано точно в средата на този период – когато се извършва преходът към металната епоха, към появата и използването на медта, малко по-късно – и на златото. Това са елементи, бележещи социален статус на хората, но показват и вече йерархия в обществото. „Именно това светилище, което ние проучваме, е едно важно свидетелство за сложните социални процеси в праисторическото общество. Моменти от културата им продължават да се развиват в традиционната култура и до ден днешен“, посочи ученът.

За пръв път в регион на Централна и Северозападна България археолозите попадат на такова светилище

Според археолога много е важно, че за пръв път в регион на Централна и Северозападна България попадат на такова светилище – от прехода между неолита и халколита, чието значение тепърва ще се оценява.

В района по трасето на автомагистрала „Хемус“ работят пет екипа от Националния археологически институт. Работата между Дойренци и Дренов е приключила, но акад. Николов ще отправи искане проучването да продължи на по-голям район, за да се открие всичко по новостроящото се трасе на магистралата.

„Дълго време се бавиха тези проучвания, няколко години чакахме да завършат отчуждителните процедури. Сега петте екипа работим тук, ние сме първите които приключваме този първи проучвателен цикъл. Сега е много интересно, копаем, излизат археологически останки. След няколко години тук вече ще бъде магистрала, по която ще летят автомобили“, добави академикът.

Той посочи още, че при спасителни археологически проучвания последните 20 години са спасени стотици археологически обекти, музеите са пълни с находки, материали от различни епохи. И тези археологически проучвания показват ролята на днешните български земи изобщо в Европа. Това е един регион, който е на трето място в Европа по брой и качество на археологическите паметници, коментира още Николов.