Само една крачка разделя министър Клисарова от революцията в средното образование

Иво Райнов

Писал съм много статии откакто госпожа Анелия Клисарова оглави българското образование. С неизменно критичен тон. За отминалата година госпожа Клисарова изсипа водопад от  необмислени и вредни за образованието изявления. Затова сега изпитвам задоволство, че мога малко преди оттеглянето и да запиша положителен щрих към коментарите за дейността на актуалния министър. Повод ми дава излязлата наскоро информация за споразумение между госпожа Клисарова и синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ по редица важни за бъдещето на образованието въпроси. Изглежда, че в послeдния месец преди своето оттегляне професорът  е готова  да предприеме стъпки, които  биха предизвикали началото на революционни промени в закостенялото  образование.

Нямам намерение да се спирам на постигнатото съгласие за някой материални изгоди за учителите. Ще сложа акцент на готовността да се тръгне към  действия, които ще променят „мухлясали“  правила  и отношения към учителската професия.

Може би най-революционната стъпка, която се загатва от диалога между синдикалисти и министерска администрация е ревизиране на една.

Писал съм много статии откакто госпожа Анелия Клисарова оглави българското образование. С неизменно критичен тон. За отминалата година госпожа Клисарова изсипа водопад от  необмислени и вредни за образованието изявления. Затова сега изпитвам задоволство, че мога малко преди оттеглянето и да запиша положителен щрих към коментарите за дейността на актуалния министър. Повод ми дава излязлата наскоро информация за споразумение между госпожа Клисарова и синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ по редица важни за бъдещето на образованието въпроси. Изглежда, че в последния месец преди своето оттегляне професорът  е готова  да предприеме стъпки, които  биха предизвикали началото на революционни промени в закостенялото  образование.

Нямам намерение да се спирам на постигнатото съгласие за някой материални изгоди за учителите. Ще сложа акцент на готовността да се тръгне към  действия, които ще променят „мухлясали“  правила  и отношения към учителската професия.

Може би най-революционната стъпка, която се загатва от диалога между синдикалисти и министерска администрация е ревизиране на една десетилетна дискриминация към немалка част от българското учителство. През 60-те години на миналия век се взима неразбираемото решение за диференциране труда на учителите и разпределянето им в няколко категории преподавателска заетост. Така се оказва, че годишният норматив за някой предмети  е с 30 до 70 часа повече от други. След една продължителна кампания за отмяна на несправедливостта и осъдителна присъда за допусната дискриминация за Министерството на образованието, госпожа Клисарова пристъпи към възможно най-смисленото – започна публичен разговор за корекция на учителските нормативи. Изразяването на годишната норма на заетост на учителите ще бъде най-разумният  отговор на съдебните констатации,а разговорът  за приравняване на тази норма към най-малката в момента заетост  наистина прави чест на настоящия министър. Бутилката вече е отворена и духът е излязъл. Ако не бъдат взети спешни мерки от страна на министерството всеки български учител може да заведе индивидуален съдебен иск и да осъди ведомството за неговото дискриминационно отношение. Така че изправено пред вероятността да плаща сериозни обезщетения министерството най-накрая ще бъде принудено да предприеме действия за заличаване на очевидната несправедливост.

Революционна е още една тема в дискусията между синдикат и министър – постепенното намаляване на натовареността на по-възрастните учители. Идеята за известно облекчение за всеки преподавател преминал 50-годишна възраст заслужава адмирации. Така ще се помогне за по-дългото физическо съхраняване на учителите, а с оглед силното застаряване на професията ще се отворят повече възможности за освежаване и навлизане на млади хора.

Ангажиментът още до края на тази година учителската професия да бъде превърната в регулирана е сериозен и обещаващ. Стига предвидените регулативни мерки да я направят защитена и по-атрактивна. Дори да не се стигне до приравняване на учителите към държавни служители, ангажиментите за повече мониторинг към професията са добър знак за бъдещата политика на държавата.

Внимание  заслужава и ангажиментът в бъдеще пенсионирането в професията да бъде съпроводено с 8 брутни заплати за лоялните към училището учители. По този начин ще се демонстрира уважение поне с идея по-близо до най-важните за държавата към момента професии – армия, полиция, съд, които получават значително повече в края на професионалната кариера.

Промените наистина са радикални и биха осигурили повече справедливост, уважение и интерес към учителската професия. Изненадам съм, че тези смели стъпки се предприемат от министър Клисарова, която не убеди в сериозността на намеренията да реформира образованието в месеците на своето управление. Дано не се дължи на факта, че скоро ще сдава министерския пост и изпитва безразличие към възможността приемникът да продължи нейните ангажименти. Затова, както писах по-горе, все още крачка дели министъра  от революцията. Ако крачката не бъде направена всичко ще остане като всуе изприказвани думи, както в много предишни изявления на госпожа Клисарова. А крачката е колкото лесна, толкова и трудна – да бъде записано и надлежно подписано съгласието постигнато от синдикат „Образование“ и Анелия Клисарова.