Никой не знае колко са избитите от комунистическия терор. Хиляди и до днес се водят безследно изчезнали, Натоварени в камионетките на държавна сигурност никога не се завръщат. Гробовете им са неоткрити, а костите неоплакани. Стотици изгниват в комунистическите затвори. Хиляди са изтезавани и унижавани в червените концлагери. Много издъхват от зверствата на комунистическите палачи. Други се прибират вкъщи с тежки физически и психически травми. Естествено скоро имената им попълват списъците на жертвите на комунизма. Цветът на българската предвоенна политика, икономика и култура е смазан под тоягите на един жесток азиатски режим.
Върху костите на тези хора довчерашни социални лузъри, нахлупили съветски ушанки и будьоновки, присвояват България, тормозят народа, богатеят, фалшифицират историята, унищожават християнските ценности и мачкат българското достойнство и дух десетилетия наред.
Днес (вчера -бел.р.) е ден за почит на жертвите на комунизма. Днес наследниците на комунистическите варвари истерично се караха за власт, сваляха доверие и стягаха оределите партийни редици за да продължават да мачкат държавата и народа. В деня на поклонение Първанов и Станишев си разменяха обвинения, но не казаха и дума в памет на жертвите на техните предци. А само преди два месеца наследникът на Димитър Станишев гротескно се извини на българските турци. Само, че не изпитва и капка вина за терора, който върхушката около неговия баща нанесе на българите. Няма срам, няма вина, няма извинение! Няма дори съжаление за зверското насилие благодарение на което той днес продължава да смуче духа на българите. Душите и сърцата на днешните червени буржоа са имунизирани срещу срам и човешко покаяние .
Една перфидна депесарска върхушка истерично припомня страданията на турците по време на възродителния процес. Нейният лидер милозливо приема престорените извинения на наследника на комунистическите сатрапи. Днес нито един от тази депесарска върхушка не намери думи за памет на истинските комунистически жертви. Защото сега псевдожертвите и насилниците са в една и съща вълча кожа.
Четвърт век комунистическите наследници правят опити да откъснат страници от историята преди да сме ги прочели. Социални демагози проповядват да загърбим и забравим миналото. Порасна поколение младежи, което не знае нищо за кървавото зачатие на комунизма в България. Училищната история премълчава терора и жертвите. А синът на Димитър Станишев управлява България и посяга към почестите на Европа.
Днес беше ден за памет към жертвите на комунизма. Спомниха си малко хора и няколко десни партии. Обществото пропусна деня, управляващите пренебрежително замълчаха. Мълчеше и един дудук, който ни обсвирва с медените си мелодии през последните месеци.
Днес беше ден, който пак ни раздели – в спомена за историята, в прочита на събитията, в потреса от престъпленията, в паметта към загиналите. Нищо добро не чака народ, който няма памет!
Поклон пред жертвите на комунизма!
ако бръкнете в родословието на всеки бесен днешенантикомунист, ще открието задължително един от тези три елемента:
1. Баща му е бил от висшата номенклатура
2. Говорещият бясно е бил доносник
3. Говорещият налудничаво е бил агент на ДС под някаква форма
Вероятно това обуслява степента на слюноотделяне при разговорите днес. Реваншизмът може да бъде много зъл, особен ако се изповядва от човек, който във всяка морална ситуация би бил еквивалента на сатаната.
Разбира се, подобен тип истеричност може да ядосва много, но едва ли има смисъл да си пилим нервите с това. Антикомунизмът в България е висша форма на инфантилност. Хората, които прибягват до него, го използват като заместител на трудните отговори. Понеже не могат да си отвоюват никаква друга политическа легитимност, те отново и отново като прилепи – вампири се нахвърлят върху комунизма, който отдавна го няма, защото единствено и само в това пространство те се чувстват удобно.
А ако бръкнете в главата на всеки Анонимен, то ще намерите само вонящата плесен, в която се е превърнало отдавна загубилото значение за неговото съществуване сиво вещество.
Вероятно това обуслЯвА степента на слюноотделяне при разговорите днес и ми требе поне още един червен трол от „позитано”, да ми оправи настроението за седмицата, защото само един Александър Симов ( журналист от вестник „ДУМА“, свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист) не е достатъчно да пише тук с ник : „Анонимен”.
Сашето Симов всъщност е описал състоянието на антикомузма у нас, както единственно той го вижда през кърваво червените си очила и нека Аллах да благослови перото му, както самия той пише тук:
http://avtorski.pogled.info/article/51936/Antikomunizmat-i-negovoto-ti-shto-ne-gledash-de-pikaesh-be
п.п.Въй, въй, въйййй Сашко бе, ти проскубано пиле червено , поради что у дълбоко провинциален сайт си се покрил да пишеш анонимно?
Този Сашко не е единственият грамотен червен пропагандатор. Тук неговите гьобелсови творения, предназначени единствено за очите на объркания електорат на Българската КОМУНИСТИЧЕСКА партия, са постнати от „наши“ хора.
Едностранното тълкуване на историята е акт на политически реваншизъм,а не на историческо изследване.Но то е и късогледо с оглед на бъдещето,защото промитите мозъци,които днес викат „червени боклуци“,утре при промяна на силите,със същата жар ще се обърнат срещу своите ментори.
Аха, значи някой, който погледне зад историческите клишета, втълпявани на българите вече 70 години, е промит мозък и едностранчив? И как точно Иво се е обърнал срещу вижданията си след като неговата партия от водеща замина в миманса, а наследниците на убийците са отново на власт? Стана бесепар или отново написа силен материал за онази, скритата част от периода след 1944 година?