Романтикът с душа като детонатор

Благодаря на Иво за хубавите думи! 🙂

Иво Райнов

Днес Павлин Иванов завърта поредна годишнина. И макар, че годините са все по-близо до зрелостта,  духът не желае да напусне младежкия романтизъм. Павлин е искрено влюбен човек. Във вярата, в надеждата, в оптимизма, в хората. Влюбен до изтощителна всеотдайност. Предан на истинските приятели и истинските каузи.

Павлин е от онази рядка човешка порода, която притежава ината да гледа в далечини, за които другите са късогледи, да дарява кураж, когато другите страхливо се примиряват, да се бори, когато другите са най-изтощени и обезверени. Павката е социален чешит, какъвто рядко се ражда и още по-трудно оцелява. Просветител за социално невежите, защитник на морала, който обществото отдавна е захвърлило, борец за каузи, които рядко палят масите.

Познавам го едва от пет години, но станахме толкова близки приятели сякаш се знаем от детство. За това кратко време натворихме камара дързости, че чак се чудя как успяхме. Като се замисля този човек  ми е оставил един чувал спомени за невероятно краткото време, откакто се срещнахме. Толкова спомени можеш да получиш само от най-близките. На Павлин дължа много важни за мен неща. На първо място блога си, който никога нямаше да заживее пълноценен живот, ако не беше неговата почти ежедневна трибуна. На второ място упоритостта да продължавам да се боря, дори когато шансовете за успех са минимални. В миговете на апатия думите на Павлин са като елексир за раненото самочувствие. Не на последно място човешката подкрепа в тежки дни, каквито всеки има.

Преди две лета с Павлин изкарахме повече от двадесет вечери под едно дърво пред общината. Числеността и упоритостта на компанията се променяше ежедневно, но той остана до последно. С несъкрушена вяра. Всъщност  Павлин започна промяната и съм сигурен, че с онзи познат стоицизъм ще я чака, докато я види.

Павка, без теб нямаше да има не просто „Ловеч днес“, а свободното слово, не гражданския порив, а дори и неговото начало, не промяната, а дори мечтата за нея. Защото промяната започна с твоя „Ловеч тудей“, с дързостта на твоите думи, с искреността на твоите коментари. Знам, че с тях си посял хиляди зрънца на вярата и надеждата. Затова съм сигурен, че ако утре има революция, ти ще си нейния детонатор. Надявам се все някога заедно да се любуваме на нейните илюминации.

Бъди здрав, приятелю! Не се давай на зрелостта, ромнатизмът ти отива повече!