Кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова присъства на празника на бай Васил Василев – дълголетник от село Лешница, навършил 94 години. Роднини, приятели и съселяни се събраха на 20 март, за да отбележат личния празник с много подаръци, поздравления и стихотворения.

В обръщението си кметът Корнелия Маринова каза: „Благодарна съм на кмета на селото Дамян Дамянов, на Ваня, която ме подсети за повода, на всички останали за тази инициатива да се съберем да поздравим бай Васил. Когато хората са добри и заслужили, възпитали стотици деца, няма нищо по-хубаво от това да ги поздравим най-сърдечно и да отправим нашите пожелания за още много години живот и здраве.“

Корнелия Маринова подари на бай Васил живи цветя за неговата градина, както и няколко издания на ловешките автори – алманахът „Мостове“, книгата от арх. Петко Еврев  „Градът през моите очи“ и „Ловеч – градът на професорите“ на Радка Рашева.

„Не можеш да вървиш напред, ако не знаеш какво си оставил след себе си“, каза Надежда Власковска, председател на клуба. От името на клуба на пенсионера и инвалида  пожелаха на бай Васил да пази предимствата на старостта –  мъдрост, спокойствие  и здраве, както и качествата на младостта – сила, надежда и красота.

Рожденикът благодари и посъветва присъстващите да се движат повече, както прави той, защото движението е живот.

За празника в понеделник в Лешница дойде и  неговият набор Димчо Едрев  от Ловеч, който беше написал специално стихотворения за случая. В него за приятеля му се казва: „В училище децата със знания даряваше,/ тъй както орачът семената засяваше. /Сега му се иска още от живота да опита,/тъй както пчелата за още нектар отлита“.

Васил Дочев Василев  е роден на 19 март 1929 г. в Лешница. През 1947 година завърша гимназия „Цар Борис III“ (днес СУ „Свети Климент Охридски“) в Ловеч, през 1951 учи в Станке  Димитров (днес Дупница), за начален учител. Нередовен учител в Шабла, службата си кара три години като граничар. После става печатар в Държавната печатница в Ловеч. Дългогодишен учител, преминал през различни степени в образованието – от нередовен учител, редовен  учител до зам.-директор на училище „Васил Левски“ през 1971 г., после отива в училище „Тодор Кирков“  до 1974 г. Следват 15 години,  до 1989 г., като  учител в училището в Затвора в Ловеч. Всички казват, че той  е добър и услужлив човек, с  благ характер. До преди шест години е ловувал с местната дружинка.  Има една дъщеря в София, Боряна, има и внук в осми клас, които тези дни са с него.