Родители между истината за матурите и лъжата за знанията на децата

Иво Райнов

„Няма как да започнеш живота си нечестно и да очакваш животът да е честен към теб“. Думите са на министъра на образованието Меглена Кунева. Силни и възпитателни. Тревожен е контекстът, в който са изречени. Моралният упадък на днешните ученици и обичайната практика да се преписва – от най-обикновено срочно контролно до зрелостен изпит. Посланието е точно във връзка с предстоящите матури. Похвално е, че признаваме гласно един от проблемите – измамата, която е все по- примамлив похват за зрелостниците.

Преписва се и още как, няма какво да го крием.

Но дали, напипквайки симптомите образователното министерство предлага правилно лечение. За контрол срещу преписвачите се говори от години. Преди много време бяха монтирани камери в залите предвидени за зрелостна проверка. Превенцията не спря хитреците. После се засили контролната дейност на регионалните инспекторати, но резултатът се оказа под очакванията.

Главоломното развитие на технологиите прави преписването повече от детско занимание. Всеки зрелостник разполага с модерен смартфон в джоба, а за камуфлаж би могъл да предостави на квесторите някоя архаична слушалка. Мобилният интернет е по-евтин от всякога, а чичко Гугъл има отговор на всеки въпрос. Само, че колкото и да е модерна техниката няма измама без възрастни съратници. Грижовна мама или тате, уплашен за работата си учител, продажен чиновник от министерството или техническо лице с достъп до изпитните файлове. Защото отговорите някак трябва да се придвижат от първоизточника на иначе секретната информация през познавачът на материята, който ще реши задачите до крайния потребител – зрелостника. Квесторите са само дребен детайл от пейзажа, защото както е възможно да не санкционират преписвачите, така е допустимо да бъдат надхитрени от добре тренираните в училищните години шмекери.

Прочетох, че затягаме още контрола за да осигурим повече справедливост и честност на зрелостното състезание. Една от иновациите е „командироването“ на тройки родители в училищата по време на матуритетните изпити. Те ще контролират цялата дейност от отварянето и раздаването на изпитните материали до засекретяването на работите, ще имат достъп до всеки коридор и санитарен възел. Само, че как тези агенти на справедливостта ще попречат на потока отговори по wi-fi мрежите? Забавно ми е да чуя, че българското училище стигна до там, че да разчита на родители за да осигури изпълнение на собствените си правила. Родителите, които са част от процеса на моралното развращаване на децата. Доколкото са готови да оправдават отсъствията на децата от училище, да не поощряват тяхната мотивация и да сътрудничат в укрепването на училищните измамници. Наскоро ми разказваха, че в съседен град родители със скромни доходи купуват скъпи телефони, защото с тях се преписва по-лесно в училище!!! Отказът от почтеност си има генезис и той съвсем не е между стените на класните стаи.

Гражданският контрол и обществената прозрачност никога не са излишни. Резервите са по отношение на ефективността на планувания родителски мониторинг. Решенията са значително по-прости. Например Началникът на ловешкия инспекторат организира миналогодишните зрелостни изпита само в няколко училища, където концентрира вниманието и контрола върху квесторите. Успехът беше видим, защото резултатите на училища, за които обществено се споделят съмнение в непочтено манипулиране на изпитния процес,  се сринаха до нива близки до статистическата двойка. Ако към тази подобрена организация добавим технически възможното заглушаване на wi-fi и мобилния сигнал в училищата ще затворим почти всички канали за преписване, подсказване и злоупотреба. Влизането в училищата на родители със сигурност е медийна атракция, но ползите са повече от съмнителни. Изводите ще са публични само след месец.

Както отбелязах вече признанието, че масовата измама саботира зрелостната кампания е стъпка в правилната посока. Въпросът е дали имаме волята за радикални и решителни действия срещу този порок или се задоволяваме със шумната медийна реклама. Апропо въпросът има далеч по-дълбок подтекст – дали сме готови да затворим чадъра, който прикрива незадоволителната подготовка на българските зрелостници. Защото, ако преборим всевъзможните методи за преписване и подсказване ще се окаже, че не малка част от българските зрелостници не могат да покрият обидно ниските изисквания за задоволителна оценка. Труден избор между неудобната истина за слабата подготовка на дванадесетокласниците  и удобната лъжа с доставените отговори.