Иво Райнов

Способността да се взимат правилни решения и достойнството да се носи отговорността за тях са особено ценни качества в условията на криза. Няма съмнение, че коронавирусната криза вдигна до почти непосилни нива отговорността пред хората, овластени да взимат решения. Вярвам, че има съгласие относно факта, че училищата са сред местата с повишен риск на разпространение на заразата.

Наистина в училищата са взети сериозни предпазни мерки – честа дезинфекция, достъпни дезинфектанти, всекидневен филтър и проверка на температурата при пристигане в училища. Само че училищата са в информационна несигурност.

Защото става ясно, че информацията от РЗИ за болни и карантинирани деца е с незадоволителна изчерпателност и съмнителна достоверност.

Малко по-точна е информацията относно болните или карантинираните учителите, но категорично мога да заявя, че много учители, които имат проява на грипоподобни симптоми не се тестват. Най-вече защото много трудно получават направления за PCR. А както е известно българинът трудно плаща от своя джоб ако не чувства да е наложително. Прибавете и отдавна известния факт, че огромна част от децата и младежите преживяват заболяването безсимптомно.

От училищата се очаква сами да събират информация за нивото на заболеваемост и карантинираните ученици. Именно събраната през класни ръководители информация се подава към РУО и МОН. Нали е ясно, че огромна част от тази информация е на доверие. Ако родителите бъдат така добри да кажат истината за заболели деца и наложена карантина заради контакт с болен.

Дали ще ви учудя ако кажа, че има родителите, които съзнателно или поради нехайство не осигуряват обективна информация.

Сума сумарно нито едно училище няма обективна, пълна и достоверна информация за разпространението на вируса сред учениците. Значи нито едно училище не може по никакъв начин да гарантира на 100 % безопасна среда в своите класни стаи. Прибавете и факта, че огромна част от училищата не могат да осигурят нужната социална дистанция, нито надеждна вентилация на въздуха, който по 6-8 часа дневно дишат гъсто съжителстващи деца.

Всичко това го пиша не за да трупам аргументи в полза на някаква теза. Вече съм декларирал, че симпатиите ми са категорично в полза на присъственото провеждане на учебните занятия. Ще ми се с тези редове да накарам институциите и хората, оторизирани да вземат решения да се замислят. Защото с всяко взето решение ще носят отговорност.

Надявам се преди да решат да се запознаят със ситуацията.

Защото, ако бъда честен, за 6 седмици присъствено обучение след началото на годината не съм виждал представители на отговорните институции в училище. Дано сега го сторят и преди да постигнат съгласие да се убедят, че са взети достатъчно и надеждни мерки за опазване живота и здравето най-вече на учителите, непедагогическия персонал и разбира се на учениците. Защото разговаряйки с колеги се натъквам на небивал страх. Именно затова въпросните институции, натоварени да вземат решения трябва да гарантират на учители и родители, че пращат децата в учебна среда, която контролира разпространението на заразата и гарантира живота и здравето както на учителите, така и на учениците.

Тази вечер в дискусията по време на предаването „референдум“ няколко пъти бе посочено колко важно да си подредим приоритетите. А те на първо място са живота и здравето на учителите и децата. Особено на учителите, които доминиращо са в рисковата група и без които нито присъствен, нито дистанционен процес е възможен.

Та когато се взимат решение дано в мислите и сред аргументите проблясва усещането за отговорност за живота и здравето на хората. И ако тази отговорност изглежда прекалено тежка, нека припомня, че може да има още по-страшна и смазваща – отговорността за нечие увредено здраве или загубен живот. Казвам го с категоричността на регионален председател на синдикат. А в условията на криза синдикатът има една основна задача – да изисква решения, които опазват здравето и живота на учители и ученици като настоява за обмислени решения от овластените институции и изисква отговорност когато са грешни!