Реквием за Троянския Балкан

ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА…VIDEO…
Реквием за Троянския Балкан, 02 май 2015, 11.00

Мирослав Нанков

Съжалявам, че ще ви разваля празничното настроение – а и аз самият днес имам личен празник… Но вижте какво заснех тази сутрин, докато вървях нагоре към манастира Зелениковец, намиращ се в сърцето, в пазвите на родния ми Балкан.
Винаги гората в Троянския Балкан, а и не само в тази част на Балкана, ами и в Берковския, Тетевенския и къде ли не още, се е сякла хищнически, без да се пробира. Но това, което видях днес, ме изпълни с много тъга и мъка, кръв капеше от сърцето ми.

Дори и при Бай Тошо не е било толкова лошо.

Хора, багерите и моторните резачки са достигнали на 150-200 метра от Манастира Зелениковец. Пътеката, по която водя моите групи до това най-съкровено на сърцето ми място в родния Балкан, вече е заприличала на полигон за мотоциклетно състезание, гумите на тракторите са се впили в недрата на моя Балкан.

Огромни букачки – както ги наричаме тук по троянски, са подредени като едни гигантски мъртъвци, в очакване да бъдат закарани към моргата.

Извинете ме за черните краски, с които ви описвам това чудовищно човешко деяние… Но няма как да е другояче…

Там е част от Националния парк „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН“, вододайна зона за няколко града – Троян, Ловеч, Плевен…

Вижте тази снимка, на която съм застанал до ней-голямото отсечено дърво. Диаметърът му е наполовина на моята височина – 0,90 метра. За да достигне тази големина и височина, букът е расъл в алкана поне колкото са моите години – 53, а може би и двойно повече.

Сега вече се е превърнал просто в статистическа единица, поредният кубически метър дървесина, която ще отиде незнайно къде. За всеки случай, не в дърводелските цехове и фабрики в Орешака и Черни Осъм. Те работят с вносна дървесина – липа – от Украйна.

От продажбата на тази дървесина ще спечелят неколцина люде, със заделяне на съответната комисионна някъде нагоре по веригата. А ние, хората, които обичаме планината, няма да може да се радваме повече на прекрасните гледки към Амбарица, Купена, вр. Ботев.

Само след седмица аз ще заведа малка група, за да покажа на повече хора това безобразие. Програмата ще пусна по-късно…

А всички вие – извинете ме, че ви развалих съботното настроение. Не мога да реагирам по друг начин! Извинете ме, че някои снимки са без цвят, още не мога да свикна на мобилната си фото-джаджа. Но и така се вижда…
Вижте и снимките, който ще пусна отделно, със същия текст.

Душата ми плаче…

А когато дойде поредния силен дъжд, когато природната стихия препълни река Жеравица – Черни Осъм – Осъм, ние пак ще търсим виновните.

Хора, събудете се, докато не е станало късно!

И за протокола – това заснех и казах аз – Миро Нанков, пътешественик, не съм член на никаква Зелена партия или екологична организация – такива в България с лопата да ринеш, но повечето от техните представители и членове можем да видим на някои горещи кръстовища и площади в София, а не в Балкана..