Иво Райнов
Пиесата. Черешката на тортата на всеки празник на гимназията. Чудесна традиция, която открива великолепни таланти. Всяка година, с радостна изненада, виждам едни познати момичета и момчета в непознато амплоа. 100-на минути, в които всеки от тях дарява сърцето си на гимназията и обичащата публика. Изненадват, възторгват, умиляват, показват страст, често непозната от рутинните училищни срещи. Те са толкова, толкова различни от закостенялата представа, градена в годините на училищни занимания.
Така се случи, че този път познавам почти всички езиковски актьори. Осемнадесет от тях са от класове, в които преподавам от години. Затова бе истинско удоволствие да ги видя извън класната стая, на една различна сцена, свободни от тегобата на оценките, домашните и изпитванията. Поне за мен играта на тези пораснали деца бе истински улисваща. Всяка минута бе наситена и приятна точно заради изключителното старание и пълното себераздаване на всеки от тях. Винаги е трудно, когато трябва да бъдат събрани няколко пиеси с различни сюжетни линии и фина допирателна. Но ярките образи и чудесните превъплъщения запълваха всяка сцена. Представлението бе като мозайка от пъстри роли, които подобно на малки цветни фрагменти, запълваха завладяващо един театрален пъзел. В тази пиеса нямаше слаби изпълнители. Всички играха с целия си талант и бяха повече от достойни продължители на езиковската традиция. Искрени аплодисменти за всеки от тях! И разбира се за Слава Георгиева, която за пореден път бе изстискала всяка капка дарба от душите на младите актьори!
Често съм си мислил колко ли би посърнал училищният празник без пиесата. Десетки, понякога стотици бивши възпитаници се връщат точно за да видят „гвоздея“ на тържествата. Да съпреживеят отново времето, когато са се вихрили на тази сцена в пиесата на своя випуск или за да се потопят отново в магията на онези традиции, обсебили завинаги спомените им. Мисля си, че без пиесата нямаше да има пълните зали, възторга и сладкото усещане за една различна общност и един различен празник.
Убеден съм, че няма български театър, който да се похвали, че всяко негово представление завършва с френетични аплодисменти и спонтанно ставане на крака от цялата аудитория. Освен езиковския! Защото тук пиесата е всичко – любов, спомени, благодарност, уважение, магия… Сигурно затова група типични тинейджъри се превръща в трупа от вдъхновени актьори. Всяка година! Този път бе ред на випуск 2013, един от най-артистичните. Випуск, който изрисува своите нюанси върху старата театрална традиция. Само с топли цветове!
В предстартовата нощ Слава Георгиева бе написала във Фейсбук, че вече е припознала медалисти във всеки от своите актьори. След премиерата мога само да се съглася – медалите са повече от заслужени!
Започнах с разсъждение как пиесата променя нашите деца от отегчени ученици до преливащи от радост и страст актьори. Дали пък това не е революция по езиковски?
*Випуск 2013 представи “Революция по български”