На срещата ще присъстват представители на две министерства и всички градоначалници от Ловешко
Работна среща за разискване на един от най-наболелите проблеми на българския данъкоплатец – такса смет, ще се проведе в Областна администрация-Ловеч, на 13 септември от 13ч. На срещата се очаква да присъстват председателят на парламентарната комисия „Бюджет и финанси“ към Народното събрание Йордан Цонев, представители на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, представители на Омбудсманa на Република България Константин Пенчев, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България(НСОРБ) Гинка Чавдарова, кметовете на осемте общини от Ловешка област и експерти.
Едва ли има гражданин на Република България, който да не се вълнува от проблема на такса смет. Промяна на текущата нормативна уредба и преразглеждане на методиката за определяне на такса смет са основните теми на работната среща, които ще бъдат представени от Областния управител Милко Недялков.
Затрудненията на общините в дейностите по управление на отпадъците и изготвянето на план-сметките за необходимите средства за извършване на услугите по чл. 64 от Закона за местните данъци и такси(ЗМДТ) е първата точка, която ще бъде разисквана на срещата. Нужно е развитие на идеята за уеднаквена методика за определяне размера на такса битови отпадъци(ТБО). Съществуват и предложения за правно регулиране на таксата за битови отпадъци и възможни законодателни промени, както и практическо прилагане на разпоредбите от ЗМДТ.
Определяне размера на обезпеченията и отчисленията при депониране на отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците е втората тема, която ще се дискутира на срещата.
Последният кръг от проблеми, които ще бъдат разглеждани на заседанието, председателствано от Милко Недялков, ще бъде действащото европейско законодателство и предизвикателствата пред България при опазване на околната среда и управление на отпадъците на национално и местно ниво. Възможностите за европейско финансиране на инфраструктурни проекти за управление на общинските отпадъци България са финалната точка от дневния ред на заседанието.
Представения по горе официален документ на едно българско министерство е от ноември 2010 година и с него се дават указания за прилагане на такса „битови отпадъци”, отговаряща на принципите „замърсителят плаща” и „пълно възстановяване на разходите”, както и метод за изчисление на такса „битови отпадъци” на общинско или регионално ниво в България с приложения и примери.
В указанията четем:
„Разработването на система за определяне на такса „битови отпадъци”, която да е подходяща за българските общини е голямо предизвикателство. Абсолютно задължително е всички заинтересовани страни да бъдат включени в процеса на планиране и прилагане на тази система за таксуване.”
Областния уравнител Милко Недялков организира работна среща на тема „Справедливо определяне на таксата за битови отпадъци“ в която не са представени заинтересованите страни ???
Хубава работа, ама милкова работа!
Превод от английски език
Министерство на околната среда и водите
Такса „битови отпадъци”
Указания за прилагане на такса „битови отпадъци”, отговаряща на принципите „замърсителят плаща” и „пълно възстановяване на разходите”. Метод за изчисление на такса „битови отпадъци” на общинско или регионално ниво в България.
Първи вариант
Grontmij Nederland B.V.
De Bilt, Novemner 19, 2010
ПРЕДГОВОР
Един от основните европейски принципи в областта на управлението на отпадъците е необходимостта замърсителите да плащат такси за генерирания от тях отпадък.
България приспособява системите си за управление на отпадъци към изискванията на Европейския съюз (ЕС). В тази връзка, Холандската агенция подпомага Министерство на околната среда и водите (МОСВ) при изграждането на регионални сдружения за управление на отпадъци. В допълнение, в рамките на проект „Регионално сътрудничество за управление на отпадъци”, МОСВ поиска от Холандската агенция да разработи за българските общини модел за изчисление на такса „битови отпадъци”, която е съобразена с европейските принципи „пълно възстановяване на разходите” и „замърсителят плаща”.
Този документ представя един първи подход към разработване на методология за България за изчисление на общинска (регионална) такса „битови отпадъци”.
Той включва информация за практиките за таксуване на отпадъците в страните от ЕС, както и предложение за методология за изчисление на такса „битови отпадъци” за домакинствата на ниво община.
1 Въведение
Терминът „система за таксуване на отпадъците” се отнася до системите за изчисление и изпраща-не на сметки, използвани за възстановяване на разходите за предоставяне на услуги в сферата на отпадъците, както и за модела за определяне цената на генерираните отпадъци.
Системата за таксуване на дейностите по третиране на битовите отпадъци е необходима, за да се прилага принципът „замърсителят плаща” и за да се създадат икономически стимули за генерато-рите на отпадъци да избягват, намаляват, оползотворяват и рециклират отпадъците. С цел да минимизират таксата за третиране, която трябва да плащат, хората ще бъдат по-мотивирани да из-бягват и да намаляват отпадъците си като по този начин намаляват общото количество генерирани отпадъци, които отиват в депата.
Хората ще бъдат по-склонни да оползотворяват рециклируемите материали, както и да се обръщат към фирми за рециклиране. Повишените количества рециклируеми материали ще подпомогнат развитието на рециклираща индустрия в България. Отпадъците ще се отклоняват от депата и от другите съоръжения за третиране и ще се насочват към рециклиращите фирми. Една система за таксуване на твърдите битови отпадъци (ТБО) е неразделна част от стратегията за устойчиво управление на отпадъците на една община.
Разходите за управление на ТБО включват разходите за събиране на отпадъците и разходите за различните дейности за тяхното управление като депониране, разделяне и третиране и др.
В по-общ план, системите за таксуване на ТБО, които се прилагат в различните страни и общини, са много различни. Тези системи най-общо могат да се обединят в два вида: фиксирана (плоска) такса и променлива такса.
Докато фиксираните системи на таксуване се прилагат най-вече в гъсто населени и големи градове, тъй като те са относително по-прости по отношение на прилагане и администриране, системите с променлива такса, които отразяват количествата генерирани отпадъци, се прилагат в общини с преобладаващо ниско застрояване с фамилни къщи.
За да бъде ефикасна и ефективна, системата за таксуване на отпадъците трябва да бъде общоприета, да е лесно разбираема и проследима от обществото и да бъде лесна за администриране. Тя трябва да може да се въведе с минимални промени в съществуващата система за събиране на отпадъци.
Разработването на система за определяне на такса „битови отпадъци”, която да е подходяща за българските общини е голямо предизвикателство. Абсолютно задължително е всички заинтересовани страни да бъдат включени в процеса на планиране и прилагане на тази система за таксуване.
2 Преглед на системите за таксуване на отпадъци
2.1 Основни видове системи
Системата за определяне на такса „битови отпадъци” е зависима от възможностите за индивидуално регистриране на количествата отпадъци на ниво домакинства. Това обвързва разходите за дейностите по управление на отпадъци с конкретните „производители” на отпадъци и позволява съответните такси да се адресират конкретно към тях. Така системата поражда стимулите за намаляване генерираните отпадъци и увеличаване на разделно събраните отпадъци за рециклиране, повторна употреба и т.н.
Използват се два основни вида системи – с фиксирана такса и с променлива такса. И двата ви-да такси са пряко обвързани с количествата и разходите за управление на отпадъци на общините и на сдруженията на общини.
Фиксираната (плоска) такса е еднаква за определен вид домакинства и зависи от общите коли-чества отпадъци и общите разходи за управлението им, тъй като няма индивидуално мерене на отпадъците.
Променливите такси се определят на база индивидуални количества отпадъци на домакинства-та и цената на дейностите за управление на отпадъци на единица тегло или обем.
Субектът на обслужване за управление на отпадъците и за заплащане на услугата и за двата вида системи е домакинството.
2.2 Фиксирана такса
Прилага се в общини с висока урбанизация – с предимно блоково жилищно застрояване, където е сложно разделянето и регистрирането на отпадъците по домакинства.
Основните елементи, необходими за въвеждане на фиксирана такса са:
• Общ годишен разход за управление на отпадъци на общината, диференциран по дейности;
• Общ брой на домакинствата, диференцирани по брой на членовете – с 1 член и с повече от 1 член;
• Административна система за определяне и събиране на такса „битови отпадъци” на ниво домакинство
Годишната обща стойност на дейностите по управление на отпадъци в общината се разпределя по равно между жителите на общината, разделени на домакинства. Разходите за управление на отпадъците от фирмите се разпределят между фирмите. За да се свържат с количеството генериран отпадък обикновено таксите са две величини – за домакинство с един член, и за домакинство с повече членове
Пример от Германия
За райони с блоково застрояване се използват системи, които разпределят разходите за управление на отпадъци на база квадратура на жилищната площ на домакинството. Това означава, че домакинствата с по-голяма жилищна площ заплащат по-голяма такса. От общия разход на общината за управление на отпадъци и общата жилищна площ на общината се определя такса на единица жилищна площ. Приема се, че домакинство с повече членове и по-висок жизнен стандарт генерира повече отпадъци и обитават по-голямо жилище.
2.3 Променлива такса
При тази система таксата за отделното домакинство се променя с промяната на количеството отпадъци, отделени от дадено домакинство. Тези системи са подходяща за селища с преобладаващи индивидуални жилищни сгради фамилен тип.
Основните елементи, необходими за въвеждане на променлива такса са:
• Общ годишен разход за управление на отпадъци на общината, диференциран по дейности;
• Регистър на домакинствата по местоживеене и брой на членовете;
• Регистър на съдовете за смет към всяко домакинство
• Административна система за отчитане количеството отпадъци на ниво индивидуално домакинство
• Административна система за определяне и събиране такса „битови отпадъци” на ниво индивидуално домакинство
При повечето системи с променлива такса „битови отпадъци” домакинствата заплащат постоянна компонента (подобна на данък) и променлива компонента, зависеща от количеството отпадък. Количеството се определя според избраната система за регистриране на генерирания отпадък от всяко домакинство – обема на неговите съдове за отпадъци или теглото на неговите отпадъци, и броя на „вдиганията” на съдовете при всеки курс за събиране на отпадъци.
Най-разпространени са следните видове системи за променливи такса „битови отпадъци”:
2.4 „Скъпа торба”
При тази система количеството генерирани отпадъци се определя индивидуално по обема на съответните торби.
Общината събира само отпадъците поставени в специални „скъпи” торби, предварително платени на общината. Тяхната цена е калкулирана на база разходите на общината за управление на отпадъците. С покупката на торбите домакинствата всъщност заплащат предварително събирането на своите конкретни отпадъци.
Този вид заплащане е пропорционално на ОБЕМА генерирани отпадъци – специалните торби са с определен обем. Вместо торби също се използват (купуват) стикери или карти, които се поставят върху обикновени стандартни торби.
Системата е облекчена по отношение на събиране на такси от жителите на общината, тъй като плащането се извършва предварително за всяка торба. Тази система изисква контрол на отпадъците (торбите), които се събират. Домакинствата с „незаконни” торби получават високи санкции.
Системата „скъпа торба” е подходяща за селища с индивидуални жилищни сгради фамилен тип, където няма да се получи натрупване на големи количества торби със смет.
Дейностите по управление на общинските отпадъци са предплатени, тъй като се извозват отпадъ-ците, поставени само в предварително платени торби/ стикери.
Домакинствата са заинтересовани да намалят количеството отпадъци, тъй като това ще им намали разходите за купуване на торби. Увеличава се количеството сепарирани отпадъци.
Общината във всеки един момент разполага с точни данни за количеството извозени отпадъци.
В Холандия домакинствата в общините, които са въвели тази система, купуват 25- или 50-литрови торби, с цени € 0.69 за 25 литрова торба и € 1.04 за 50 литрова торба. Тези торби се събират веднаж или два пъти на 2 седмици. Така едно домакинство плаща около 52 евро на година, ако ползва по 1 торба от 50 л. на седмица.
Пример от Италия
1. Таксата е разделена на постоянна и променлива компонента:
• Постоянна компонент – заплаща се на годишна база и покрива постоянните разходи за събиране и извозване на отпадъците, за почистване на улиците, а също за събиране на отпадъците за рециклиране;
• Променливата компонента се плаща предварително при покупката на торбите за домакинствата. Тази компонента по принцип трябва да покрие конкретните разходи за събиране, транспортиране и депониране/ третиране на остатъчни отпадъци от домакинствата.
Торби с етикети
Община Albairate, Navigli и др. от 1997 са въвели система за „разделяне при източника” – събиране „от прага” с торби отделно за био-отпадъци и отделно за остатъчни отпадъци. Самите торби са безплатни.
Структурата на такса „битови отпадъци” е следната:
Постоянната компонента за домакинствата се определя на база имотните параметри и броя на обитателите (Закон за управление на отпадъците). Тя покрива 80% от очакваните разходи за събиране и транспортиране на отпадъците.
Променливата компонента се определя от броя на събраните торби за остатъчни отпадъци. Тя по-крива 20% от очакваните разходи за събиране и транспортиране на отпадъците, но 100% от разходите за депониране.
Всяко домакинство има магнитна карта, с която е идентифицирано с цифров код. Така автоматично се отбелязват личните торби и етикети – с баркод.
При всеки курс операторът събира етикетите от торбите и ги предава на Службата, отговорна за такса „битови отпадъци” към сдружението на общините заедно с данни за общото тегло на събраните отпадъци в торбите. Общото тегло се дели на броя на торбите и се получава средно тегло на 1 торба. Торби на специални ползватели се теглят отделно. Така се осигурява много точно определяне на теглото на отпадъците от всеки ползвател.
2.5 Тегловна система
Количеството отпадъци се определя с индивидуално теглене на личните съдове на отделното домакинство при всяко събиране на отпадъците, а стойността на услугата се определя като се прилага цена на един килограм отпадък. Цената е калкулирана на база общите разходите на общината за управление на отпадъците.
В този случай превозните средства за транспортиране на отпадъци трябва да са снабдени с компютъризирана система за теглене и регистриране на всеки отделен контейнер. Контейнерите са собственост на домакинствата и са снабдени с чипове, които идентифицират собственика и към тях се начислява теглото на извозения отпадък.
Домакинствата са заинтересовани да намалят количеството отпадъци, с което непосредствено се намаляват сметките им за сметосъбиране. Домакинствата могат да контролират коректността на тези сметки.
Общината във всеки един момент разполага с точни данни за количеството извозени отпадъци.
Тази система се прилага в по-слабо урбанизирани селища – напр. в Sittard, Холандия, където 75% от домакинствата живеят в къщи. Системата е въведена през 2002 г., след което общия отпадък на общината е намалял с 41%, а сухата фракция за рециклиране се е увеличила с 23%.
2.6 „Обемна система”
Количеството отпадъци се определя по обема генериран отпадък в личния контейнер/ кофа на домакинството и честотата на извозване на отпадъка.
Сметката се определя въз основа на обема на контейнера, честотата на извозване, избрана от домакинствата и единичната цена по обем, определена от общината за текущата година.
Домакинствата са заинтересовани да намалят количеството отпадъци, с което непосредствено се намаляват сметките им. Те могат и да контролират коректността им.
Общината във всеки един момент разполага с точни данни за количеството събрани и извозени отпадъци.
В община Haarlemmermeer до гр. Амстердам се прилага обемна система с двуседмичен цикъл на събиране на отпадъците. Домакинствата избират да вземат 80-литрови контейнери за 142 евро годишно или 240-литрови контейнери за 215 евро годишно.
2.7 Комбинирани системи
Използват се комбинирани системи като домакинствата могат да изберат колко пъти месечно да изнесат контейнера за сметоизвозване, независимо дали контейнера е регистриран по обема си или има чип за регистриране на теглото отпадък в него.
2.8 Елементи на системите с променлива такса
а. Населението е регистрирано по домакинства, брой членове, местоживеене и евентуално честота на извозване на отпадъците
б. При „обемната” система съдовете за смет са регистрирани за всяко едно домакинство. Само то има достъп до съответния съд, който е собственост на общината. Не се допускат нерегистрирани и анонимни съдове за отпадъци.
в. При системата „скъпа торба” заплащането на услугата става чрез закупени торби или стикери с баркод. Цената на торбата/ стикера включва съответните разходи на общината за управление на отпадъци.
г. За „тегловната” система се изисква специално оборудване на колите за отпадъци – индивидуално теглене и електронно регистриране за всяко домакинство. Използва се в слабо урбанизирани селища.
д. Домакинствата плащат само разходите на общината за управление на отпадъците от домакинствата. Общинските разходи за управление на отпадъците, генерирани от търговска дейност, административни, социални и обществени сгради се заплащат отделно от „замърсителите”, въз основа на договори и количество отпадъци.
Системите за променливи такси „битови отпадъци” изискват добре развита общинска регистрационна система и съвременни технологии. Всички движения на хората от едно място на друго трябва да се регистрират.
3 Избор на система за определяне на такса „битови отпадъци”
В момента българските общини използват такса, основана на данъчната оценка на имота. Отделните собственици и фирмите плащат такса „битови отпадъци” въз основа на данъчната оценка на тяхната собственост. Тази система има два недостатъка:
1. Размерът на таксата няма абсолютно никаква връзка с количествата генерирани отпадъци.
2. Само собствениците плаща такса, а останалите жители/ домакинства, които генерират отпадъци, нямат задължение да плащат.
В Холандия по-голямата част от общините (около 70%) прилагат фиксирана такса „бито-ви отпадъци” за домакинствата. В община, където се използва тази система, всички домакинства с повече от 1 член плащат една и съща фиксирана такса. Домакинствата с 1 член плащат половината от тази такса.
В Холандия има общини, които използват система с променлива такса в няколко разновидности:
1. „Скъпа торба”: домакинствата могат да изхвърлят отпадъците си само в специални, предоставяни от общината торби, за които трябва да платят определена цена. Тези торби могат да се купят в определени магазини. Отпадъци, изхвърляни по друг начин (други торби, кутии и др.), не се събират, а домакинствата, които оста-вят тези отпадъци получават високи глоби;
2. Теглене на отпадъка в камиона за събиране и таксуване на домакинството в зависимост от количествата отпадъци, които дават. Отпадъка се предава в специален контейнер с чип, чрез който се идентифицира домакинството. Колата, която събира отпадъците, регистрира количеството отпадък, което идва от конкретното домакинство;
3. Честота на събиране на отпадъка от улицата, чрез мини-контейнери. Мини-контейнера може да има различен размер като таксата за по-големи контейнери е по-висока. Колкото по-рядко контейнера се оставя на улицата за събиране на отпадъка, толкова по-ниска е таксата.
В началния етап на реформиране на системата за такса „битови отпадъци” в България е препоръчително да се въведе фиксирана (плоска) такса. Фиксираната такса е първата стъпка към преход от такса основана на данъчната оценка на имота към такса, основана на разходите за отпадъци. Тази система се препоръчва, тъй като може да се въведе без да се променят условията на договорите за управление на отпадъци, които в момента имат общините. В допълнение, системата с фиксирана такса не изисква промени в технологиите и оборудването за третиране на отпадъците.
По-напредналите варианти на променливи такси не се препоръчват, тъй като те са твърде сложни на този етап на развитие.
Настоящото Ръководство описва възможности за прилагане на системата на фиксирана такса „битови отпадъци”.
3.1 Система с фиксирана такса „битови отпадъци”
Системата с фиксирана „такса битови отпадъци” може да се изгради въз основа на ограничен брой параметри, както следва:
1. Общите годишни разходи на общината за управление на отпадъци;
2. Броят/адресът на домакинствата и фирмите, генериращи битови отпадъци.
Чрез новата система годишните разходи на общината за битови отпадъци трябва да се разпределят между домакинствата, а не между собствениците на имоти.
Фиксираната такса за всяка община ще има 2 стойности:
– За домакинство с един член и
– За домакинства с повече от един член.
Може да се направи разграничение между такса „битови отпадъци” в градовете и селата, тъй като обикновено домакинствата в градовете генерират повече отпадъци от домакинствата в селата.
Такса „битови отпадъци” ще зависи от броя на домакинствата и фирмите, които генерират битови отпадъци, следователно годишните количества отпадъци и свързаните с тях разходи на общината трябва да се регистрират отделно за домакинствата и за бизнеса.
За правилното прилагане на системата с фиксирана такса е важно:
• Да отразява директно годишните разходи на общината за управление на отпадъ-ци.
• Да се планира въз основа на реалните годишни разходи за управление на отпадъците през предходната година, актуализирани с инфлационен индекс.
• Да се актуализира в съответствие с промените в разходите за управление на отпадъци.
Както вече беше отбелязано, едно от предимствата на системата с фиксирана такса е, че не изисква големи промени в съществуващата система за управление на отпадъци и оборудването в общините в България. Промените ще обхванат най-вече административното обслужване, включително:
• Разработване на нов метод за изчисление и на нов софтуеър за тази цел.
• Създаване на регистър на домакинствата с индивидуалните им адреси и брой членове.
• Промяна на съществуващата система за изпращане на сметки, с която да се информират домакинствата за дължимите суми
• Приспособяване на съществуващите каси/ банкови сметки за събиране на таксата
• Разработване и изпълнение на програма за обучение на общинските служители, които ще работят с новата система
4 Параметри на системата с фиксирана такса „битови отпадъци”
Основните параметри на такса „битови отпадъци” са Разходите на общината за управле-ние на отпадъци, свързани с Количествата отпадъци от домакинствата и Броя на домакинствата.
4.1 Общински разходи за управление на отпадъци
Годишните общински разходи за управление на отпадъци имат няколко компонента:
1. Събиране и транспортиране на отпадъци: в повечето общини където дейността се извършва от частна фирма тези разходи лесно могат да се определят, тъй като това са стойностите, включени в договора с частната фирма;
2. Разходи за депото: всички разходи, свързани с експлоатацията и поддръжката на санитарното депо, включително разходите за бъдещи разширения и/ или рекултивация на пълни клетки. Обикновено тези разходи са изчислени в пред-проектните проучвания за изграждане на депото. Тук се включват и разходите за такса депониране, ако има такава;
3. Други разходи, които общината прави за разпространение на информация и повишаване на съзнанието на гражданите, администрация, докладване, издаване на разрешителни и инспекции. Тези разходи понякога не е лесно да се определят, тъй като са „скрити” в общинските бюджети (разходи за персонал, за мониторинг и др.). Те могат да се изчислят като към разходите за управление на отпадъци и за депониране се прибави определен процент, например 25%.
4. Разходи за други дейности по управление на отпадъци като сортиране, компостиране, разделно събиране на строителни отпадъци и др. Тези разходи се виждат в бюджета и разходите на тези съоръжения за разделно събиране. Нетните годиш-ни разходи за тези дейности за управление на отпадъци също могат да се вземат под внимание. Нетни годишни разходи се получават като първо се извади годишния приход от продажбата на рециклирани материали (компост, материали от строителните отпадъци, пластмаси и др.). Разходите за разделно събиране на отпадъци от опаковки, батерии, ИУМПС и др., които се покриват от организациите по оползотворяване, не се вземат под внимание.
За да се получи пълна картина на разходите за управление на отпадъците в един регион или в една община, общините трябва да имат подробна информация за горните компоненти. За общините, които вече имат санитарни депа, може да се получи достатъчна информация за тези разходи от отчетите на входа на депото.
4.2 Количества отпадъци
Такса „битови отпадъци” най-общо ще обхваща разходите на общината за управление на битови отпадъци или подобни отпадъци от търговска дейност. Следователно се приема, че индустриалните отпадъци, опасните отпадъци и др. ще се събират и третират чрез от-делни договори с фирми за управление на отпадъци, за да може да се води отделна система на отчитане.
Изчисленията тогава ще включват количествата битови отпадъци с 2 възможности
a. Общото количество битови отпадъци в общината или
б. Разделение между Общото количество битови отпадъци от градските райони и
Общото количество битови отпадъци от селските райони
Трябва да се отбележи, че към момента общините нямат система за мониторинг и данни-те за количествата отпадъци не са надеждни. Обикновено количествата отпадъци, отчетени на общинското/ регионалното депо не съвпадат с количествата отпадъци, отчетени от фирмите за управление на отпадъци. В допълнение – на депата количествата се отчитат в тонове, а фирмите за събиране на отпадъци отчитат/ фактурират количествата в кубически метри.
Количеството отпадъци, генерирано от търговския сектор, не е известно. В момента общините не правят разлика между отпадъците от домакинствата и отпадъците, генерирани от търговска дейност. Това усложнява разработването на метод за изчисление на такса „битови отпадъци”, който да позволява да се изчисли таксата по отделно за всеки от тези генератори на отпадъци.
Въпреки това, количеството отпадъци е основният индикатор за състоянието на управлението на отпадъците в общината когато е обвързан с броя на населението и общите раз-ходи за управление на отпадъци.
4.3 Данни за домакинствата
Домакинствата са основният генератор на твърди битови отпадъци; следователно те са основният платец на разходите за управление на битовите отпадъци.
Изключително важно е общините да разработят изчерпателен регистър на домакинства-та, намиращи се на тяхната територия, което ще улесни процеса на изчисление, изпращане и събиране на новата такса „битови отпадъци”. Регистърът трябва да съдържа най-малкото опис на адресите и броя членове на домакинствата.
Новият регистър може да бъде разработен въз основа на съществуващите в общините регистри на населението, например:
• Регистър на собствениците на имоти или
• Системата за изпращане на сметки за вода, която се използва от водоснабдителните фирми
Националният Статистически Институт разполага със статистически данни за домакинствата във всяка община, които ще бъдат актуализиране с предстоящото преброяване на населението в България пред януари 2011 г. Към настоящия момент тези данни не са на разположение на общините. Може да се окаже важно да се вземе решение на ниво правителство за откриване на статистическите данни за ограничено ползване – за създаване на нов регистър на домакинствата.
5 Изчисление на такса „битови отпадъци”
Както вече беше подчертано, новата система на изчисление на такса „битови отпадъци” трябва да осигури годишните разходи на общината за управление на отпадъци да се разпределят между домакинствата. Тези разходи могат да се разделят на разходи за управление на отпадъците от градовете и от селата, тъй като управлението на отпадъците в селата изисква по-малко разходи отколкото управлението на отпадъците в градовете. Ще се прави разграничение между домакинства с един член и домакинства с повече от един член и в двата случая.
5.1 Подход за изчисление:
Такса „битови отпадъци” най-общо ще покрива разходите за управление само на битови-те отпадъци или подобни на тях отпадъци от търговска дейност. Следователно се прие-ма, че индустриалните отпадъци, опасните отпадъци и др. ще се събират и третират чрез отделни договори с фирми за управление на отпадъци, за да може да се води отделна система на отчитане.
Изчисленията тогава ще включват количествата битови отпадъци с 2 възможности
a. Общото количество битови отпадъци в общината или
б. Разделение между Общото количество битови отпадъци от градските райони и
Общото количество битови отпадъци от селските райони
5.2 Общински разходи за управление на отпадъци – C
Общите общински разходи за управление на отпадъци имат множество компоненти, както беше описано в точка 4.1. Тези разходи ще се покрият чрез такса „битови отпадъци” от домакинствата в общината.
Отделно изчисление на разходите за управление на отпадъците в селата и градовете ще се прави когато се разработят отделни фиксирани такси за градските и селските райони.
5.3 Домакинства – H
H1 – брой домакинства с един член
H2 – брой домакинства с повече от един член
H = H1+ H2
В случай, че има отделни фиксирани такси за селските и градските райони, броят на домакинствата в селските райони също ще бъде разделен на домакинства с един член и домакинства с повече от един член.
5.4 Стойности на такса „битови отпадъци” – M
Основното уравнение за изчисление на фиксирана такса „битови отпадъци” се основава на допускането, че годишните разходи за битови отпадъци (С) на общината трябва да се разпределят между домакинствата (Н) чрез фиксирана такса (М):
C = M x H
M1 – такса „битови отпадъци” за домакинства с един член
M2 – такса „битови отпадъци” за домакинства с повече от един член
M1 = M2 / 2
В случай, че има различни фиксирани такси за селските и градските райони, тогава за селските райони такса „битови отпадъци” също ще бъде диференцирана между домакинствата с един член и домакинствата с повече от един член.
Като се въведе разделение между домакинства с един член и с повече от един член, ура-внението придобива следния вид:
C = M1 x H1 + M2 x H2
M1 = M2 / 2 = 0,5 M2
Като се изхожда от допускането, че фиксираната такса за домакинство от един член (M1) ще бъде равна на половината от фиксираната такса на домакинството с повече от един член (M2), тогава:
C = 0,5M2 x H1 + M2 x H2
C = M2 x (0,5 H1 + H2)
Такса „битови отпадъци” за домакинство с един член има следната формула:
M1 = 0,5 C / (0,5 H1 + H2) [лв. на домакинство]
Такса „битови отпадъци” за домакинство с повече от един член има следната фор-мула:
M2 = C / (0,5 H1 + H2) [лв. на домакинство]
След като се изчислят, горните стойност на такса „битови отпадъци” ще се разпределят между всички домакинства в общината.
6 Пилотно изчисление на такса „битови отпадъци”
Събраната информация (виж глава 4) дава възможност да се изчисли такса „битови отпадъци” като се използват и формулите в глава 5. Трябва да се вземе предвид, че домакинствата с един член ще плащат половината от общата такса „битови отпадъци”. Няма да се прави друго разграничение за по-големите домакинства: всички домакинства с два-ма и повече членове ще плащат еднаква обща такса „битови отпадъци”. В този първи пример не е правено разграничение между такса „битови отпадъци” за домакинствата в градските и селските райони.
Прима се допускането, че общината знае броя на домакинствата с един член и административната й уредба позволява тези домакинства да се таксуват отделно. За изчислението в конкретния пример се допуска, че тези домакинства са 25%. Средният брой членове на домакинство в България е 2,3.
Общите разходи за управление на отпадъци са предоставени от общините. Добавят се 25%, които да покрият вътрешните разходи на общините (административни; за инспекция; за разпространение на информация, за мониторинг и др.). Общите разходи за управление на отпадъци са показани в колона 8 на таблица 1.
Таблица 1, Резултати от изчислението на такса „битови отпадъци”.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Регион: Брой жители: Брой домакин-ства/
собстве-ници Количест-во отпа-дъци (тонове) Отпадъ-ци от дома-кинства-та: Количест-во отпа-дъци/ домакин-ство: Годишни разходи за УО (лв; 2009 г) Разходи за УО, включи-телно 25% допълнител-ни разходи Разхо-ди на тон отпа-дък Такса „би-тови отпа-дъци” на домакинст-во (лв.):
Хасково 170200 74000 65308 51808 0,71 4.112.000 5.140.000 98 69
Пловдив (Цалапица) 387000 168261 125000 100000 0,59 7.470.565 9.338.206 93 55
Сандански 50200 21826 11300 9040 0,41 621.067 776.334 86 36
Враца 115000 42400 22300 18900 0,46 3.237.000 4.046.250 221 90
Севлиево 45000 19565 15150 12120 0,62 1.162.000 1.452.500 120 74
В таблица 1 такса „битови отпадъци” е изчислена без да се прави разлика между размера на домакинствата. Всички домакинства, включително и тези с един член, ще бъдат таксу-вани с този размер на такса „битови отпадъци”.
Метод на изчисление:
Броят на жителите е известен.
Броят на домакинствата е изчислен като се използва средният брой членове на домакинство: 2,3. Направена е оценка, че броят на домакинствата е приблизително равен на собствениците на жилища.
Количествата отпадъци са дадени от общините (колона 4), както и реалните разходи за управление на отпадъци (колони 7и 8). В колона 8 са прибавени и допълнителните 25%, които да покрият различни допълнителни разходи на общината по организацията на дейностите.
Разходите за управление на тон отпадък са представени в колона 9 и са изчислени като се разделят общите разходи (колона 8) на общото количество отпадъци (колона 5).
Такса „битови отпадъци” (колона 10) следователно е резултат от общите разходи за управление на отпадъци (колона 9) разделени на броя домакинства (колона 3), като се из-ползва формулата в глава 5, точка 5.4.
Корекцията, която трябва да се направи с цел да се разграничат домакинствата с един член от домакинствата с повече от един член, се прави по следния начин:
1. Известен е общият брой домакинства, а броят на домакинствата с един член са приети като 25% от общия брой домакинства.
2. Взема се половината от броя на домакинствата с един член и се прибавя към броя на останалите домакинства, например прибавят се 12.5% от домакинствата към останалите 75% домакинства, от което се получава 87.5% от действителния брой на домакинствата. Това изчисление се прави чрез формулата за „С” в глава 5, точка 5.4.;
3. Новата такса „битови отпадъци” за домакинства с повече от 1 член ще бъде равна на общата такса, изчислена в Таблица 1, разделена на 0,875. Това означава, че такса „битови отпадъци” за домакинства с повече от 1 член ще бъде приблизително 14% по-висока от такса „битови отпадъци”, изчислена без да се прави разграничение между домакинства с един член и домакинства с повече от един член.
4. Такса „битови отпадъци” за едночленно домакинства ще бъде половината от току що изчислената такса, например 0,4375 умножено по такса „битови отпадъци”, из-числена в Таблица 1.
Такса „битови отпадъци”, изчислена като се прави разграничение в размера на домакинствата, е представена в таблица 2.
Таблица 2: Такса „битови отпадъци” с различни стойности за домакинства с един член и домакинства с повече от един член
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Регион: Брой жители: Брой домакин-ства Количество отпа-дъци (тонове) Отпадъци от домакинствата: Количест-во отпа-дъци/ домакин-ство: Разхо-ди на тон отпа-дък Такса „би-тови отпа-дъци” на домакинс-тво (лв): Едноч-ленни дома-кинства: Домакин-ства с повече от 1 член:
Хасково 170200 74000 65308 51808 0,71 98 69 39,0 78,0
Пловдив (Цалапица) 387000 168261 125000 100000 0,59 93 55 31,4 62,9
Сандански 50200 21826 11300 9040 0,41 86 36 20,6 41,1
Враца 115000 42400 22300 18900 0,46 221 90 51,4 102,9
Севлиево 45000 19565 15150 12120 0,62 120 74 42,3 84,6
Горните таблици показват множество възможности за сравнение (за бенчмарки) между общините, които са предоставили информацията. В настоящата ситуация общините мо-гат да обсъдят помежду си как тези различия биха могли да се подобрят. Обсъжданията и резултатите от тях със сигурност биха допринесли за подобряване на системата за уп-равление на отпадъци и за мониторинг на отпадъците и разходите в българските общини.
В работната среща не са поканени за участие представители на общинските съвети, които съгласно закона единствено определят таксата.
Не са поканени и експерти от фирми, които през последните няколко години работят успешно за изработване и прилагане на методики по европринципа „замърсителя плаща”.
Не е поканен и нито един представител от данъчно задължените лица по ТБО, за които ще се прилага резултата от срещата.
За каква обществена представителност на срещата изобщо става въпрос след като в нея няма да участва нито един представител от изброените по горе заинтересовани лица.
Този командно административен подход от времето на социализма при организиране и провеждане на такава среща с висок обществен интерес предрешава легитимността на нейните решения и практическата полза от тях.
Както се казва: „ всичката пара през свирката”, а след това резултати – няма никакви, само яли пили и се веселили.
От 1 януари 2014 за такса смет -„Замърсителят плаща”
Общинският съвет в Айтос прие нова методика за изчисляване на местния налог
25.07.2013
Вчера, 18 от общо 29 общински съветници внесоха на редовното заседание на Общинския съвет в Айтос „проект за изменение и допълнение в Наредба №1 от 26.02.2003 год. „За определя и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Айтос” – в частта за определяне на таксата битови отпадъци.” С две допълнения, направени от Дамян Денев, съветниците решиха да приемат изцяло новата методика за начисляване на такса смет на територията на община Айтос. Според решението на Съвета, методиката, основана на принципа „замърсителя плаща” влиза в сила от 1 януари 2014 година. Дебатът продължи над два часа, пред вид разнопосочните мнения в заседателната зала.
Оказа се, че айтоският Общински съвет е първият в страната взел решение за тотално преизчисляване на таксата за битова отпадъци, не на база данъчната оценка на имотите както до сега, а според броя на членовете във всяко домакинство. В основата на предложението, внесено и гласувано вчера е разработката на айтозлията Симеон Богданов, който съветниците и администрацията засипаха с въпроси за предимствата на метода и за негативите, които би събрала Общината, и най-вече как промените в наредбата ще се отразят върху данъкоплатците и приходната част на бюджета.
Според становището на Общинската администрация, точното отчитане на боклука може да се случи само ако съдовете за смет са персонални, а те обикновено се ползват групово. За да се определи количеството на отпадъка на определено домакинство трябва да се проведе измерване в период от три последователни години, което означава време и инвестиции.
http://chernomorskifar.com/19181/%D0%BE%D1%82-1-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8-2014-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82-%E2%80%9E%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB