Пътища към смъртта: Когато държавата наказва невинните, а закриля виновните

Павлин Иванов

Всяка седмица в България новините ни заливат с трагедии на пътя. Разбити автомобили. Разплакани семейства. Поредната черна статистика. И отново чуваме едно и също: „Ще увеличим глобите“, „Ще намалим ограничението на скоростта“, „Ще има повече камери“. Но никой не казва най-важното — кой е отговорен за това, че хора умират по пътища, които не приличат на европейски, а на военни зони?

Истината е ясна — държавата се проваля. Проваля се в поддръжката на пътищата, в контрола на маркировките, в ремонта на мантинелите и осветлението. Проваля се в управлението, в превенцията и в наказанието. Но вместо да поеме вина, държавата прехвърля тежестта върху гражданите. Вместо да търси отговорност от корумпирани фирми и безхаберни институции, тя санкционира всички — безразборно.

Мнозинството плаща заради малцинството

Проблемът не е в мнозинството шофьори, които спазват правилата. Проблемът е в малката, но шумна и безумна група от безотговорни водачи — същите, които не се страхуват нито от закона, нито от последиците, защото знаят, че няма кой да ги накаже. За тях няма контрол. Няма преследване. Няма глоби. А за другите? За хората, които просто искат да стигнат живи до дома си, има нови ограничения, нови глоби, нови абсурди.

Къде е справедливостта?

Колко отговорни лица от АПИ, от общините, от министерства са били осъдени, защото не са осигурили безопасна инфраструктура? Колко инженери са подведени под отговорност, че са проектирали капани, а не пътища? Колко корумпирани чиновници са върнали комисионните и са влезли в затвора? Отговорът е тъжен и ясен — никакви.

Жертвите на пътя не загиват само заради превишена скорост. Те загиват заради дупки, които стават ями на смъртта. Заради липса на маркировка, поради която пътят в дъжд или мъгла изчезва. Заради зле поддържани завои, скосявания, липсващи знаци и погрешно поставени бариери. Но за това никой не носи отговорност.

Хибридна война срещу гражданите

Усещането е, че държавата води тиха, но постоянна война с гражданите си. Вместо да защитава живота им, тя ги обременява, глобява и контролира — без да им дава реална сигурност. Законът е станал оръжие не срещу нарушителите, а срещу обикновения човек.

Не е нормално невинните да бъдат наказвани заради бездействието на властите. Не е справедливо отговорността да се прехвърля върху всички, докато истинските виновници се прикриват зад бюра и политически чадъри.

Време е за промяна

Гражданите не искат повече глоби. Искат отговорност. Искат ясни, отчетни действия. Искат виновните да бъдат наказани — независимо дали карат като идиоти или подписват договори с корумпирани строителни фирми. Искат правосъдие, не репресия.

Стига вече двойни стандарти. Стига жертви по пътя. Време е не за повече ограничения, а за повече смелост в управлението и почтеност в политиката. Ако държавата не е способна да осигури безопасност, тогава тя няма право да наказва.