Роден е на 30 януари 1871 г. в гр. Гюргево, Румъния. Баща му е богат български  търговец от Русе, а майка му немкиня. Семейството има четирима сина и четири дъщери. Всички деца получили високо образование и добри професионални кариери.

Проф. Параскев Стоянов присъства в историята на нашия град не само като лекар- хирург, чието име носи ловешката болница, а и като голям общественик и човек влюбен в град Ловеч. За професията му като лекар, само ще кажа, че той е един от основополжниците на хирургическата школа у нас, уважаван лекар и учен не само в България, а и в Европа.

В Ловеч идва като млад лекар, защото според неговите думи „болницата има   микроскоп” – за онова време доста важна „апаратура”. Харесва красивите местности в града и околностите, обиква новите си съграждани ловчалии – честни и трудолюбиви хора. От разговорите с тях научава и историята на града, като революционна столица на Левски. Това е причината през 1900-1901 г. да разговаря с останалите живи съратници на Васил Левски. Събира достатъчно спомени, който обработва  и публикува в книгата „Градът Ловеч като център на Българския революционен централен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков” (1901).

Впечатлен от личността на Тодор Кирков пише пиесата „Войводата Тодор Кирков”, която е издадена в 3000 екземпляра. На 26 декември 1901 г. за първи път е представена на ловешка сцена. Интересът към постановката е огромен, затова има и второ представление на 30 с.м. Средствата от разпродажбата на първата книга  дарява на вече изградения по негова инициатива Комитет за въздигане паметник на Тодор Кирков, участник в Априлското въстание (1876).

След погрома на въстанието е заловен от турците и обесен на Табашкия площад, по-късно наречен на  името на поборника. Събраните средства от представленията предоставя на Фонда за постройка на паметника и на музея на читалището.

Автор на паметника е архитект Борис Шатц. За строежа е използван камък от каменната кариера на с. Радювене. Силуетът на паметника наподобява морена. На лицевата страна е монтиран метален барелеф с фигурата на Тодор Кирков. Под него е текст с метални букви и глава на лъв, от която изтича вода (отдавна водата е спряна) в каменно корито. На обратната страна е поставена метална плоча е имената на ловчанските граждани, загинали в националнореволюционните борби и в хода на битката при Ловеч по време на Руско-турската война (1877-1878г). В основата са вградени тленните останки на Тодор Кирков. Паметникът е осветен от ловешките свещеници. Открит е от председателя на комитета по издигането му д-р Параскев Стоянов на 24 юни 1902 г. за 25-годишнината от обесването на Тодор Кирков.

По негово предложение е поставена паметна плоча и на Къкринскато ханче, където през декември 1872 г. е заловен от турците  Васил Левски.

През 1902 г. д-р Параскев Стоянов превежда на български език „Градът Ловеч от основаването до Освобождението му”, част от известното произведение на австроунгарския учен Феликс Канец „Дунавска България и Балканът”. И този път верен на каузата си средствата от продажба на книгата предава на читалището и музея в града. Той е един от големите дарители на Ловеч.

Д-р Параскев Стоянов  е и един от инициаторите и написването на краеведската поредица „Ловеч и Ловчанско”.

Многопрофилната болница  и улица в Ловеч  носят неговото име.

Влюбеният в природата и историята, в хората и колегите си, тръгвайки си от  града споделя „Когато умра и отворят сърцето ми, там ще пише „Ловеч”.