Проф. Иван Стоянов:Историята може да бъде учителка на народите само ако казва истината

Жанина Илиева

„Историята трябва да реконструира миналото такова, каквото  е било, а не както на някого се иска да е било. Историята трябва да казва истината, колкото и да е нелицеприятна за някои“. Това каза в Ловеч историкът проф. Иван Стоянов, преподавател във Великотърновския университет, по време на представянето на уникалната двустранна книга, в която той е автор на частта „Първият биограф на Апостола“, където има и изследване на доц. Ружа Симонова. Другата част от изданието е  „Първият уредник на музея на Апостола“ с автор Дора Чаушева, директор Националния музей на Левски в Карлово. Книгата бе представена със съдействието на Регионалния исторически музей в Ловеч.Темата предизвика интереса и на ученици от Езиковата гимназия с преподаватели  Таня Петкова и Елмира Дацова.

Дора Чаушева направи съпоставка между странното отношение на българите към Апостола днес и отношението на хората, за които е написана книгата – първият биограф и първият уредник на музея в Карлово. Тя припомни злополучния опит да се прави филм за Левски, без да се потърсят историците и изследвачите на неговото дело, както и помпозната кампания за изграждането на огромен паметник на Апостола, който да не по-малък от 100 м, и то на няколко километра от българо-турската граница до Свиленград.

„Има и друг тип хора, които са направили немалко за Левски и в същото време имената им почти не са останали в паметта на техните сънародници, защото не са търсили тази слава, която наши съвременници търсят“, каза Дора Чаушева.  В продължение три години тя е събирала материал за Никола Славчев, който е уреждал музея на Левски през 1933 до 1937 г. Той е родом от Карлово, живял е 70 години, дълго време е работил като чиновник, но е бил и активен читалищен и музеен деятел, по-късно става и първият уредник на музея. Първата му задача е била възстановената къща на Левски да бъде уредена  като музей, за да се отвори за посещения. Изпитва горчилка, когато музеят е готов през 1937 г., когато се навършват 100 години от рождението на Левски, но точно тогава правителството и дворецът забраняват отбелязването на годишнината с всенародни тържества. Отворена е къщата, но без подобаващата тържественост, тя остава и неосветена, но свята в сърцата на българите, каза Дора Чаушева.

„Държавата отказва да участва и в откриването на паметника на Левски в родния му град през 1907 г.“, допълни проф. Стоянов. И допълни риторично: „На кого да се сърдим – на американците, на руснаците, на Брюксел. От идеите на Левски се страхува не само Османската империя, но се страхуват и българските управници. За радост между българите е имало и други хора, които не са се стремели към властта, а са се отдали на служба на отечеството и една от тези личности е Георги Яковлев Кирков, първият биограф на Апостола. Той е чичо на Георги Кирков – Майстора, известния теоретик, идеолог, оратор и ръководител на социалистите в България. Според проф. Стоянов той е от истинските строители на съвременна България, скромно и тихо изгражда народната библиотека, а след това и сградата на държавната печатница. Написва биография на Левски цели две години преди Захари Стоянов, дава точни оценки, няма излишно героизиране и фетишизиране. Захари Стоянов и Стоян Заимов, когато пишат биографиите на Левски, като че ли се опитват да скрият нещо и да оправдаят себе си за някои неща и си мисля, че задача на българската история е да ги каже всичките тези неща до края, каза проф. Стоянов. Според него, „Записките“ ще останат голяма книга, но тя е белетристика, а не история.

„Аз разбирам онези първи биографи, дори и тези, които са си измисляли като Захари Стоянов, те са искали да покажат на тази българска нация, която е била 500 години в робство, че е имала големи синове и това не е лошо. Обаче толкова ли беше трудно за българските  историците да кажат: мина времето на героизиране, да кажем истината каквато е, каза проф. Стоянов.  Според него, в много отношения историята,  която се преподава и в училищата, и в университетите, е измислена история, героизирана. „Историята може да бъде учителка на народите само ако казва истината, иначе е политическа или социална  гледна точка, но в никакъв случай не е наука“, смята проф. Стоянов.

Първият биограф на Левски е посочил поп Кръстю като предател на Левски, но причината е, че единственият източник, с който е разполагал, са дописките в Каравеловия вестник „Независимост“, каза проф. Стоянов. През 2004 г.  в публикации на ловешкия историк Младен Стоянов стават ясни инициаторите и авторите на тези дописки. Според проф. Стоянов обяснимо е и поведението на Каравелов, който като всеки журналист не се отказва от сензацията.  Това, че се доказа, че поп Кръстю не е предател, не значи, че трябва да му правим стометрови паметници,  или пък да издигаме кули, на които да пишем. Той  е вкаран в историята като човек, който прави всичко добро за българите по време на Възраждането, член е на централния комитет в Ловеч, човек, който като мисъл интелект, образование, мисъл е направил чудеса за България.