Не е нормално ти да имаш страх твоята дъщеря дали ще се прибере и то посред бял ден, дали няма да и се случи нещо, да не може да се разходи нормално в парка

Павлин Иванов

Тази вечер в Ловеч, десетки хора на всякаква възраст се събраха пред Съдебната палата в областният град, за да изразят своята подкрепа към брутално нарязаното 18-годишно момиче в Стара Загора и за да изразят своя гняв и възмущение към съдебната система и институциите и липсата на справедливост.

Нито една повече! Стоп на насилието! Насилието започва с викове, но не трябва да завършва с тишина! Това бяха текстовете на плакатите, които множество жени в Ловеч, издигнаха пред Съдебната палата.

Организаторът на протеста в Ловеч Елица Преславова, заяви че това е мирен протест, част от  националният мирен протест в подкрепа на пострадалото момиче.

Това не е протест само в подкрепа на самото момиче Дебора, а е протест, за да може да имаме една нормална съдебна система и в крайна сметка всеки да получава това, което заслужава, защото не мисля, че е нормално когато нанасяш трайни психически и физически травми, това да е лека телесна повреда. Това не е нормално!

Един ден ще ни бъде страх да отглеждаме децата си в тази държава, именно поради тази причина, каза още Елица.

Не знам дали в Ловеч има кризисен център за жертви на насилие, но това което забелязвам е как повече жени изпитват страх да говорят за този проблем, който е толкова мащабен, толкова реален и изпитват страх, защото получават заплахи, че ако кажат дори на най близките си, ще бъдат убити.

Днес в Ловеч виждаме колко много хора се организираха, както и в цяла България – в над 45 града. Мисля, че е ясно хората какво подкрепят. Говоря не само за конкретния случай, а по принцип за такива случаи, когато някой се събере смелост да защити себе си и позицията си.

Може би сме решили да мълчим и да се примирим с това, което се случва и чакаме да стане нещо по сериозно, да погубим нечий живот, за да може да има някакъв отзвук да се отреагира, което е най тъжното, защото в момента само едно семейство знае колко безсънни нощи е имало.

Това е  начало за промяна.

Промяна в цялото общество, защото ако няма никаква промяна в съдебната система, няма никаква реакция, адекватна, няма да има и нормално правосъдие. Всеки един престъпник ще има зелена светлина да върши престъпленията си и той няма да чува думите от 5 до 10 години затвор. Ако няма промяна, ще продължим да  чуваме: “пуснат под домашен арест”.

Това не е нормално, когато се отнемат животи, както е и със случая с 24 годишният Димитър, който бе убит много по изключително жесток начин!  Домашен арест и не е нормално! Каза Елица.

Не е нормално да знаеш, че си подсъдим и да кажеш: “аз имам близки и ще се оправя” и пак всичко да се размине. Не е нормално ти да имаш страх твоята дъщеря дали ще се прибере и то посред бял ден, дали няма да и се случи нещо, да не може да се разходи нормално в парка. Не само дъщеря, говоря като цяло, войната е война и агресията е агресия, без значение дали срещу животни, хора и на пътя, тя е това – агресия. Това не трябва да се случва!

Да има адекватна присъда за престъпници, отнели живот за хора, причинили без значение каква телесна повреда и хора причинили зло на друго човешко същество.

Липсват работещи институции  и това е най основното за мен. И безнаказаността на такива хора. Това заявиха трима мъже, дошли да изразят своята подкрепа и същевременно разочарование и гняв. А аз мисля, че всичко е сбъркано просто! Просто липса образование, семейна среда, което просто от малки да ги научи.

Единият от тях сподели, че синът му, сам е поискал да дойде на този протест, за да изрази своята позиция.

Семейството или си затваря очите или са на едно и също ниво. По скоро си мисля, че за повечето хора в България агресията е приета като нещо нормално. Хората възпитават децата си от малки, като смятат, че с агресия може да се реши всичко, но това, не е вярно.

25-годишният Иван Тодоров от Ловеч, който в момента уча за учител, сподели, че е дошъл на протеста, защото смята за недопустимо това насилие да се случва в днешно време. Насилието не само над жени, а изобщо насилието като цяло в страната. Смятам, че трябва да има промени както в съдебната реформа, така да се направят промени в прокуратурата, защото съдът е главния зависим от прокуратурата. Смятам, че на всеки един проблем трябва да се дава гласност, както сме се събрали тук, казва Иван.

В момента сигурно има над 200 човека тук пред Съдебната палата в Ловеч и това би подсилило до голяма степен превенцията срещу такива неща, понеже когато сме пасивни,  караме хората да си мислят, че тези, които извършват престъпления, могат да останат безнаказани за това тяхно действие. Това не трябва да е така, защото всеки от нас има деца.

Според мен, промяната зависи главно от гражданското общество и от мнението, което изразяват гражданите, а те са обединени в тази кауза.

Този Георги, който е причинил това на момичето, да бъде вкаран в затвора! Ако това се прави в  дългосрочен план и постоянно се дава гласност на такива проблеми, на корупционните схеми в съда и в прокуратурата, смятам, че наистина би имало ефект, защото именно в този свят просто така са устроени нещата, че всичко работи под натиск, каза още Иван Тодоров.

Според него, подкупите в прокуратура, в съд, в днешно време много лесно да си купиш прокурор или съдия. Това мисля, че е навсякъде в България. Ако има натиск, ако даваме гласност на проблема, ако бъдем активни като гражданско общество, не се делим на партии и фондации, всичко ще се промени. Нека бъдем просто задружни един за друг и да се борим срещу това, не само за насилието и за всичко, което се случва в България, което не е правилно, и което трябва да променим.

Неговата приятелка Ирена Василева, както и доста от хората дошли да изразят подкрепата си за Дебора, са пристигнали днес в родният си Ловеч от различни краища на България.

Поне лично аз се чувствам доста разстроена от 2 дни, че това нещо изобщо се случва в 21 век в нашата държава и само се замислих. Ами ако се случи примерно в бъдеще на моето дете, как бих го понесла и смятам, че това събитие в момента обедини много хора и всеки един от тях  знае защо е тук.

Ние  си говорихме с моя приятел за това, че допреди 10 години насилието беше тема табу, изобщо не се говори за това нещо, а сега има много фондации, като тази, чиито плакат разпечатахме и в момента държим: “Нито една повече!”. Те имат много убежища за хора пострадали от насилие и тормоз. Но също смятам, че все още има хора, които не вярват, че това се случва, че това е възможно да се случи.

Много повече са случаите. Жените са обект на тормоз, така че аз смятам, че най доброто нещо, което може да се направи, е да се говори все повече и повече на тези теми. Хората да се чувстват сигурни и да позвънят и да знаят, че наистина ще получат някакъв вид закрила и също и самите деца да бъдат учени от малка възраст.

Над час, десетки момичета и жени, малко на брой на мъже, участваха в един протест за справедливост и промени. Събитие за подкрепа на жертвите на насилие и тормоз. Граждани, искащи правила, ред, отговорност и нормален живот, без тормоз и насилие. И най-хубавото, много, много млади хора, чувстващи отговорност.