ПРИОРИТЕТИ И ЗАДАЧИ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Служебното правителство ще осъществи прехода към 43-о Народно събрание в един труден за нацията момент. Като първа стъпка за преодоляване на тежката ситуация е необходимо връщането на доверието в институциите, чиято легитимност се крепи на прозрачност и морал. Основни принципи в работата на служебното правителство ще бъдат утвърждаването на върховенството на закона и взаимодействието с гражданското общество. Само прозрачността и отчетността на институциите ще гарантират доверието на гражданите и икономическите субекти в държавата и плавния преход към редовно управление след провеждането на свободни и честни избори за 43-то Народно събрание.

 

Служебното правителство ще даде импулс на неотложните за страната реформи. Ще задълбочи диалога с европейските ни партньори относно управлението на оперативните програми в страната в изтичащия и предстоящия програмен период. България ще работи активно за изпълнение на своите съюзнически ангажименти в НАТО.

 

 

I. ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА 43-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

•      Активно взаимодействие между държавните институции в партньорство с гражданското общество за свободни и честни избори за осигуряване на прозрачност на административната и логистичната подготовка на изборите, като за целта ще работи изборен борд към Министерския съвет.
•      Планиране и организиране на дейности за предотвратяване на престъпления, свързани с изборния процес.
•      Организиране и провеждане на разяснителна кампания сред българските общности зад граница за условията и реда, по които гражданите могат да участват в изборите.
•      Създаване на условия за гласуване на българските граждани в чужбина.
•      Създаване на оперативен щаб, осъществяващ връзка между задграничните представителства и ЦИК.
•      Създаване на условия на военнослужещите, изпълняващи мисии зад граница и носещи бойни дежурства на територията на страната, да гласуват.

 

 

II. ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ

 

•      Изготвяне на анализ на изпълнението на бюджета за 2014 г. към 31 юли и на факторите, определящи неизпълнението на приходната част и анализ на необходимостта от допълнителни средства за провеждане на определени разходни политики, в това число за усвояване на европейските фондове. Предприемане на мерки за подобряване на събираемостта на приходите и ограничаване на разходите за неефективни политики.
•      Извършване на одит на първостепенните разпоредители с бюджетни средства за извършените от тях разходи и поети финансови задължения и ангажименти. Анализ на съответствието им със Закона за бюджета и последващото влияние върху бюджетните параметри, включително върху дефицита на начислена основа.
•      Продължаване на работата по бюджетната процедура за 2015 г., като се изготви анализ за необходимостта от актуализация на макроикономическата рамка и средносрочната бюджетна прогноза за 2015-2017 г.
•      Изготвяне на законопроект за актуализация на държавния бюджет за 2014 година.
•      Стартиране на процедура за присъединяване на България към Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.
•      Отправяне на искане от министъра на финансите за провеждане на регулярна оценка на българския финансов сектор от Международния валутен фонд (МВФ) и редовен преглед на българската икономика съгласно ангажимента на страната ни по член IV от договора за МВФ.
•      Осигуряване на яснота за реалното състояние на сектор енергетика.
•      Продължаване на работата по реформите в сектор енергетика чрез създаване на Енергиен борд съвместно с ГД „Енергетика“ в Европейската комисия, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие и всички заинтересовани страни, с цел повишаване на прозрачността, конкуренцията и пазарната ефективност.
•      Подготвяне на промени в Закона за енергетиката с цел създаване на независим, експертен и ефективен енергиен и воден регулатор.
•      Ускоряване на работата по газовите интерконектори със съседни държави с най-голям потенциал за диверсификация с цел повишаване на енергийната сигурност.
•      Провеждане на проактивни действия за формиране на общата енергийна политика на Европейския съюз, в това число стартиране на преговори за изграждане на регионален енергиен пазар.
•      Създаване на междуинституционална работна група с цел ускоряване на реформата във ВиК-сектора като условие за предоставяне на европейско финансиране за програмния период 2014-2020.
•      Подобряване на работа по всички оперативни програми с цел ефективно управление на средствата в подкрепа на българската икономика, в това число търсене на резерви от бюджета за плащания към бенефициентите по спрените Оперативни програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“.
•      Предприемане на мерки за подобряване на средата за малки и средни предприятия, включително финализиране на Стратегията за интелигентна специализация и фокус върху гъвкави форми за финансиране при усвояване на европейските програми.
•      Установяване напредъка на изпълнение на големите инфраструктурни проекти и предприемане на мерки за тяхното своевременно финализиране.
•      Предприемане на мерки по актуализация на Генералния план за транспорта до 2022 г.
•      Изготвяне на промени в Закона за електронното управление, в диалог с всички заинтересовани организации от сферата на информационните и комуникационните технологии с цел ускоряване въвеждането на електронното управление.
•      Подготвяне на годишни планове за развитие на електронното управление в държавната и общинската администрация.
•      Предприемане на конкретни действия за внедряване на разработените и изготвяне на нови електронни услуги за гражданите и бизнеса.

 

III. СОЦИАЛНА И ЗДРАВНА ЗАКРИЛА, ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА И СПОРТ

 

•      Извършване на всички социални плащания в нормативно установените срокове и коректно консултиране и обслужване на гражданите.
•      Смекчаване на проблема с високата безработица чрез активна политика на пазара на труда и надграждане на мерките за заетост на младежите, дългосрочно безработните и хората с увреждания.
•      Упражняване на ефективен контрол по спазване на трудовото и осигурителното законодателство.
•      Продължаване на реформата за деинституционализация и плавно и внимателно извеждане на децата от институциите.
•      Продължаване на консултациите за реформи за реализиране на чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и в сферата на младежкото правосъдие.
•      Продължаване на консултациите и преговорите по пенсионната реформа и подготовка на варианти за промени в осигурителното законодателство.
•      Предприемане на мерки за нормализация на функционирането на системите в областта на здравеопазването и спешната помощ. Продължаване на работата по изграждането на единна електронна система в здравеопазването.
•      Усъвършенстване на Националната здравна стратегия за периода 2014-2020 г.
•      Подготовка за стартиране на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и актуализация на проекта на Стратегия за висшето образование.
•      Осигуряване на качеството и достъпа до образование чрез работа по учебните програми. Подготовка за въвеждане на системата на дуално обучение.
•      Осигуряване на предпоставки за нормално започване на учебната 2014-2015 година.
•      Продължаване на работата по изготвяне на националната стратегия за развитие на българската култура. Осигуряване на предпоставки за нормалното започване на театралния сезон.
•      Извършване на анализ на взаимоотношенията със спортните федерации и клубовете и създаване на условия за подготовка и успешно участие на български спортисти в международния спортен календар.
•      Преглед на процедурите за финансирането за младежките организации по националната програма за младежта за 2014 г.

 

 

IV. ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА, ВЪТРЕШЕН  РЕД, СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

 

•      Последователна политика за въвеждане на върховенството на закона и гражданския контрол в сектор правосъдие, вътрешен ред, сигурност и отбрана и установяване на структурна гаранция за тях чрез извеждане на министъра на правосъдието в роля на вицепремиер, наблюдаващ Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
•      Активизиране на диалога с Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, включително и чрез извеждане на министъра на правосъдието в ролята на вицепремиер, наблюдаващ и сектор правосъдие, вътрешен ред, сигурност и отбрана и чрез мерки за засилена подготовка за предстоящия доклад на Европейската комисия (януари-февруари 2015 г.).
•      Актуализация на Стратегията за съдебна реформа като основа за конкретен план за интегрирани реформи в секторите правосъдие и сигурност в отговор на препоръките по Механизма за сътрудничество и оценка.
•      Осигуряване на ресурс за набелязаните реформи в секторите правосъдие, вътрешен ред, сигурност и отбрана в рамките на новата Оперативна програма „Добро управление“.
•      Експертна оценка за необходимостта от структурни, включително конституционни промени в институционалния модел на съдебната система и гаранциите за върховенство на закона.
•      Взаимодействие с местните власти и гражданите във връзка с преодоляване на последствията, възникнали след природни бедствия и аварии.
•      Осигуряване на прозрачност в действията на ръководството на МВР и регионалните му структури.
•      Активни мерки за превенция по отношение на специфичните за периода рискове за сигурността на страната, включително престъпления против свободното упражняване на избирателни права и честните избори, заплаха от бедствия и засилване на миграционния поток.
•      Подготовка на оценка на системата за отбрана и разработка на национална позиция по пакета от решения за срещата на върха в НАТО на 4-5 септември 2014 г. за максимално гарантиране интересите на България в усложнената среда за сигурност, включително въздушен и морски суверенитет, участие в инициативите за свързани сили, интелигентна отбрана и план на действие за готовност.
•      Ускорена акредитация на Центъра на компетентност по управление на кризи и възстановяване в НАТО и дефиниране на специализацията ни в тази област в партньорство с бизнеса и академичния сектор.
•      Приемане от Министерския съвет на Национална програма „България в НАТО 2020 и Европейска отбрана 2020“ на базата на решенията на Съвета по сигурност и отбрана на Европейски съюз от 2013 г. и срещата на върха на НАТО от 2014 г. за достигане на разходи за отбрана 2% от БВП, а от тях 15-20% за инвестиции в отбранителни способности и иновации при оптимално използване на национални и съюзни ресурси.
•      Работа с Индустриалния форум за подпомагане на българския бизнес и академичен сектор за участие в проекти на НАТО и Европейския съюз в сигурността и отбраната в контекста на Националната програма „България в НАТО 2020 и Европейска отбрана 2020“.

 

 

V. ЕВРОПЕЙСКИ ДИАЛОГ И УПРАВЛЕНИЕ  НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС

•      Финализиране на диалога и сключване на Партньорското споразумение с Европейската комисия за периода 2014-2020 г.
•      Номиниране на български еврокомисар за новата Европейска комисия.
•      Работа по план за действие за българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
•      Действия за възстановяване на спрените плащания от Европейската комисия по Оперативна програма „Околна среда“ и Оперативна програма „Регионално развитие“.
•      Анализ на риска от загуба на средства от Европейския съюз за 2014 г. и план за действие за тяхното минимизиране.
•      Активен диалог с Европейската комисия по проектите на Оперативни програми за периода 2014-2020 г. с цел съгласуването на окончателните им варианти.
•      Дефиниране на формите и управлението на инструментите за финансов инженеринг към оперативните програми.
•      Стартиране на подготовката на проекти по „Инструмента за свързаност на Европа“.
•      Полагане на основите на балансирано подпомагане на отделните отрасли в сектор земеделие в рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
•      Стартиране на подготовка на вътрешната нормативна база, регламентираща прилагането на схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в България.

 

 

VI. ПРОЗРАЧНО УПРАВЛЕНИЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ  С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

 

•    Редовно информиране на гражданското общество за текущото състояние в държавата.
•    Обществено обсъждане на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и на изборното законодателство.
•    Задълбочаване на диалога със социалните партньори.
•    Разработване и прилагане на пакет от мерки за прозрачност на основата на плана за действие по Партньорството за открито управление.
•    Обществен дебат и подготовка на законодателни мерки за създаване на силни и независими регулаторни органи.