Д-р Юлиян Петров председател на СО „Подкрепа“

Синдикат „Образование“ от създаването си не спира да държи ръката си на пулса на времето и да откликва на животрептящите проблеми в системата на образованието. Динамиката на процесите в държавата все повече демонстрира поведение на едни хора, жадуващи властта, да правят риймейк на своето социално и емоционално съзряване. Ежеднедвно сме свидетели как някои се опитват да пишат нова музика, като се опитват да вкарат, образно казано, Бели денс звучене в музиката на Моцарт и Бетовен, но вместо мажорно усещане, се получава нескопосан караоки – кючек.

И все пак „приоритетът образование“ е лайтмотив, който е вършил работа на всички партии – от Костовата, през царската, та чак до сега. Само на Виденов май не му остана време да се захване с този приоритет, но кой знае – може би не е късно някой „реформатор“ да съживи темата на полза партийна?!

Ама то от „Образование“ кой не разбира и кой не е експерт по него?

За финансиране на образованието се заговори „яко“ и сякаш идеята за премахването на делегираните бюджети според новите визионери би решило всички проблеми – да, ама не! Нито една партия не каза колко ще отдели за „приоритетните“ просветни дейности. Ако нямаме поне 6% от БВП за образование, то всички разговори за него ще звучат кухо и безсмислено, като ненужен резонанс. За делегираните бюджети само ние – учителските синдикати, хилядите учители, имаме идея и знаем как да променим, ако се сетят да ни попитат!

Безспорно водещата роля на бройката на учениците при формиране на бюджетите със 70% тежест трябва задължително да се съобрази и с другите компоненти – паралелки и физическа среда. Към тях трябва да прибавим и още един важен компонент – брой учители. Всички те взети заедно трябва да генерират повече финансови средства за училището и детската градина. За всички е ясно, че за да има учители, респ. повече млади такива, тяхната заплата не трябва да зависи от броя на учениците в паралелката и училището. Тя трябва да бъде гарантирана и устойчива в истински отговорната държава. Настояваме като задължителна стъпка до края на тази година учителите да получат 10% увеличение на трудовите си възнаграждения, което да компенсира бруталната за тази година инфлация. За това са необходими 350 милиона, при бюджет за образование над 5 милиарда…въпрос на приоритети.

И не като контрапункт на казаното тотук блести идеята да строим детски градини и училища. Новата политика за физическата среда в стария вече закон, сякаш е попадение, но като си помислим, ние от Синдикат „Образование“ от 10 години алармираме да спрем да закриваме училища и да строим училища и детски градини, за да „изчегъртаме“ липсата на места в ДГ и двусменния режим. Но за това са необходими 10 милиарда лева и национален и надпартиен консенсус.

В общата какофония на обществения кипеж не става ясно грижата за учителя дали ще бъде част от приоритета образование или пак някак проблемът ще бъде заметен. Синдикат „Образование“ е на финалната права от голямо представително европейско изследване за прегарянето и изхабяването на учителя. За съжаление трябва да признаем, че в ЕС българските учители са с най-висока степен на бърнаут, с най-голям дефицит от компенсаторни механизми, които да ги съхранят. Призоваваме да бъде изработена нова национална образователна политика за съхраняването на учителя от високото прегаряне и опазването му от несвойствени и административни волности, които доминират в неговата работа. Дебело подчертаваме, че прегарянето на учителя не е личностен проблем, това е проблем на съвременната държава.

Нека да прекатегоризираме учителския труд към втора категория труд!

Нека да гарантираме добавката от Учителския пенсионен фонд да се ползва пожизнено и безусловно, дори и при ранно пенсиониране на учителите! Това ще бъде знак, че ролята и мястото на учителите са наистина приоритетни за обществото ни и визионерство за бъдещето!

От качеството на управление на образователните институции зависят всички процеси в тяхното функциониране. Сега управляващите директори насочват приоритетно своята дейност, съобразявайки се и в угода на тези, които ги назначават – РУО и МОН. Родителите, от своя страна, се превърнаха в модератори на педагогическите процеси и управленци на директорите. Така да се задели внимание и грижа към клетия учител, сякаш на директорите за това не останаха сили, воля и енергия.

Синдикат „Образование“ категорично счита, че:

  • Трябва да се отнеме политическото влияние при назначаване, контролиране и уволняване на директори!

  • Трябва да се въведе мандатност на директорската длъжност! Нека тя да бъде съобразена с ценз, управленчески опит и създаване на позитивна работна среда!

  • Мандатността да бъде с неограничен брой на мандатите, но представителните синдикати да участват в комисиите за назначаване на директори, практика, отдавна възприета в много европейски държави! Директорите на четири години да преминават през атестация в комисията да участват контролните органи на РУО и представителните синдикати, и в никакъв случай родители и общенствени съвети, защото нямат необходимата компетеция!

  • Нека заедно осигурим възможности за професионално, а не политическо вертикално израстване на педагогическите специалисти!

Синдикат „Образование“ настоява промените в Закона за предучилищното и училищно образование трябва да бъдат незабавни, но още по-важното е да бъдат фундаментални. Някои образователни философии и политики трябва да бъдат преосмислени и изградени отново, защото са фиктивни и неработещи.

Към ученици и родители:

  • Въвеждане на договор между родителя и директора за спазване на училищния правилник;

  • Намаляване броя на учениците в паралелки и групи;

  • В начален етап въвеждане на оценки и повтаряне на класа при неусвояване на образователния минимум;

  • Въвеждане на оценка за дисциплината на учениците;

  • Отпадане на НВО в четвърти клас;

  • Ефективно увеличаване на дейностите по интереси във всяко училище, а не само при участие в проект и национална програма;

  • Реално намаляване на обема и трудността на новия материал към 30%, за сметка на 70% проектно базираното обучение и практическите упражнения;

  • Вменяване на повече отговорности на родителите, без страх от политически реваншизъм;

За учителите в училищния закон:

  • Преминаване на детските градини към делегирани бюджети;

  • Ефективно намаляване на административната тежест;

  • Участие на синдикатите в комисиите при назначаване на директори;

  • Преминаване на атестирането на учителите като елемент на инспектирането, като основно се ползва базата на атестационната карта от диференцираното заплащане;

  • Увеличаване броя на психолозите и/или педагогическите съветници във всяка образователна институция, без ограничение от броя на учениците в училище;

  • Изравняване на нормативите на всички педагогически специалисти към 648 часа годишно и отпадане на седмичната дискриминационна норма на учителите в начален етап;

  • Назначаване на асистент-учители, които да не работят с ученици, а да подпомагат педагогическата и административната дейност в училище /практика в европейските образователни системи/.

В момента в цялата страна поради епидемичната обстановка тече ваксинационна кампания, която за образователните институции започна от края на февруари. Българските учители и директори са представителна извадка на българското общество. Дали ще се ваксинират, зависи само и единствено от тяхното решение. Няма спор, че ползите от ваксините са в хиляди пъти повече от вредите….Но също така не е спорно, че императивът само ваксинирани родители да имат достъп до детската градина, няма да сработи и не е ефективен, да не кажем, че е дискриминационен. На този етап няма закон или наредба за задължителна ковид ваксина/и. Също няма спор, че назидателното отношение по повод на имунизациите към учители и директори да се съобразят безропотно с наложения морален натиск за социална отговорност, забравяйки това да бъде вменено на много други професии с обществена значимост, може да събори нечие управление.

Противопоставянето, настройването на цели обществени групи една срещу друга, политиката на разделението, омразата и отхвърлянето не е работеща и ще струва много висока цена за всички нас не само днес, но и касае нашето бъдеще. Когато една власт допуска, даже инициира и провокира да се изправят лекар срещу лекар и учител срещу учител, професии изключително хуманни и важни за физическото и душевното здраве на народа ни, тежко на тази държава и нещастния ѝ народ! Синдикат „Образование“призовава всички отговорни фактори и институции да спазят повелята на мъдрите ни предци – поборници и строители на нашата Родина, че Съединението прави силата! Това зависи от всички нас, нали? Бъдещето се кове днес и е време да запретнем ръкави задружно и в съгласие в името на децата и бъдещето ни!