Иво Райнов
Познавам хора, които почти на всеки избор сменят фаворитите. В началото беше наказание за тези, които съсипват живота им. После беше сляпа вяра в други, които обещаваха да го оцветят. Днес е просто екзистенция – подкрепа за тези, които дават петдесетачка и торба с храна за един обяд.
Питам се колко трябва да гризеш достойнството си за да продадеш толкова евтино единственото, с което можеш да управляваш бъдещето – гласа си? Разказваха ми, че на „кастингите“ за застъпници мераклиите питали ще има ли хапване. Мама му стара дотук оскотяха българите – до една кльопачка и петдесетачка! Сит за ден и богат за седмица. А в следващите 207 седмици от мандата кой ще дарява петдесетачки и торбички с обедни вкусотии?
Вече всички знаят, че циганският глас е стока. Той е на тезгяха и със сигурност ще бъде продаден. Мога да оправдая неграмотният циганин, който живее на помощи – щастливо, безгрижно и без мечти. За него всички пари в живота са подарени – от просия, социални помощи, краднат бакър. Циганинът живее в настоящето и не мечтае за бъдеще. Затова му е все едно от кого ще получи дребна банкнота, колкото да се напие в нощта след изборите.
Тъжно е, че циганизираха българите. Хиляди хора, които изглеждат грамотни, най-малкото защото са завършили средно образование, тръгват като профани след всяка популистка вълна. Вървяха след сенилен цар, шизофреничен хитлеров имитатор, комиксов герой срещу корупцията. От наивност и отчаяние.Но поне имаха вяра и достойнство. За пръв път преди седмица десетки хиляди се продадоха за унизителната цена от петдесет лева плюс торбичка с обяд.
Гледам изборните резултати в Ловеч. В областният град над 1000 души са разменили гласа си за порция обедно меню и един чифт прилични обувки. Повечето от тях дори са настоявали да купят достойнството им, търсейки контакти за да бъдат включени в листите на освободените от цензура застъпници и наблюдатели. Дори за момент не мога да допусна, че мнозинството вярва и подкрепя идиотиите на Бареков за възстановяване на казармата и нова национализация на частната собственост. Не, всичко е за пари, приятелю и един подарен обяд.
Имах възможност да разговарям с хора продали гласа си на поредния политически травестит Бареков. Попитах ги дали имат обяснение за неочакваната филантропия, обхванала финансовия сводник на нецензурираната порнография ББЦ – Цветан Василев. Исках отговор как човек, който богатее от държавата и всички нас от години стана толкова загрижен за бедните хорица? Защо не е раздал награбените парици досега, а чака изборния случай за да подготви порция храна и тънка банкнота? Адресатите на моите въпроси гледаха дебилно, но не и гузно. После отпиха мълчаливо от бутилките с бира и замезиха парченца евтин колбас. За толкова стигат парите от продаденото достойнство. Колкото да залъжеш глада и да опиеш стенещата съвест. Въздъхнах самотно и тръгнах, съзнавайки, че вече са циганизирали българите.
Спомних си пародията на Влади Вългала „Шменти капели – легендата“, в която от центъра в Москва бяха пратили група шарлатани за да пробват българската почва за търпимост към комунистическата измама. Експериментът завърши с рапорт, че леконравните българи ще клъвнат на всяка идиотия. Че чак до днес, когато са готови да последват всеки политически шарлатанин или да живеят като циганите – без достойнство и бъдеще, но с торба обяд и левчета, колкото да оцелееш няколко дни. Евтина държава и животи на все по-ниска цена – днес за банкнота и порция обяд, утре само за кльопачка.