Представям ви едно авторско стихотворение на Моника Бориславова-7-Б клас, Клуб по Гражданско образование ОУ,,Христо Никифоров’’-гр Ловеч, посветено на Световния ден на водата

Представям ви едно авторско стихотворение на Моника Бориславова-7-Б клас, Клуб по Гражданско образование ОУ,,Христо Никифоров’’-гр Ловеч,  посветено на Световния ден на водата

ВОДАТА – ИЗВОР НА ЖИВОТ

Така решила Божията сила –

точно във водата живота зародила.

След това човечеството в своя ход,

на водата подвластно е за цял живот.

Във вечния спор между суша и вода,

пак  тя – водата победила.

Разположила  се нашироко върху картата на света,

и континентите е подчинила.

Във всяко кътче на света я обичат

и незаменим  ресурс я наричат.

Жълти , бели, черни  жители

всички са нейни вечни любители.

ООН  седемнадесет цели определи,

на ,,живота под водата‘‘ специално място отреди.

Красивите морски обитатели

на тази световна организация са почитатели.

Уникалната  живораждаща  риба

обича Байкал и никъде не отива.

Най-дълбокото езеро блести от чистота,

човекът там цени сладката вода.

От капчицата бистра росица,

през тичащата буйна речица,

до безкрайния Световен океан

водният кръговрат от нас е разбран.

Два атома водород и един кислород

формула проста, но Божествена!

Помага, лекува, път към човека намира

и нашата екологична съвест  провокира.

Твърда, течна или газообразна,

нужна ни е във всяко състояние!

Като Мъртво море или като айсберг разнообразна

привлича- дори да е на голямо разстояние.

Прекрасна е в своето спокойствие-

сияе, говори, омайва!

Милиони автори е вдъхновявала,

в приказки и стихчета е претворявана.

Чудно блестят  Рилските езера,

най-красивите  очи на Земята!

Покаже ли се цветната дъга

знаем-Слънце и вода са в играта!

Майката природа мислейки за нас

водата скъпоценна ни е подарила.

Извор на живот е за всяка душичка,

ако я пазим- здрави ще сме всички!

А човекът често я замърсява

и рани сам си причинява,

защото е незаменима,

без нея няма да ни има!

И на красивото Аралско море

човекът водата му отне.

Стопи се, почти пресъхна вече

и ненавижда те, човече!

Защо я замърсяваме?

Защо я разхищаваме?

Защо екосистеми застрашаваме?

Защо епидемии причиняваме?

Тя сърдита ни е и се бори

чрез болестите ни говори:

да сме мъдри и разумни,

че стихиите и са безумни.

Да се замислим, мили хора на Земята,

че другите планети я жадуват.

Да я обичаме- всичко тя  разбира

и бъдещето ни тя- ВОДАТА  проектира!