Представям Ви: Велиана Събчева, отличникът на Езикова 2015! Едно умно, слънчево и целеустремено момиче, преследващо своите мечти!

Павлин Иванов

Представям ви Велиана Събчева! Едно умно, красиво , слънчево и целеустремено момиче. Само преди седмица тя получи своята диплома, която разбира се е Отлична и тя първенец на випуск 2015 на Езиковата в Ловеч!

Ето какво сподели Велиана специално за „Ловеч днес“ в един от най-вълнуващите за нея дни:

Завършвам Езиковата със страхотни спомени, много емоции, невероятни приятели. Които ще ми останат до живот! Имах честта да ми преподават страхотни учители, които ме изградиха като личност, която дори не знаех, че мога да бъда. Аз съм много амбициозен човек и те ми помогнаха да следвам мечтите си до край!, сподели отличничката на випуск 2015 в най-старото езиково училище в България – ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” в Ловеч.

Това е, което остава в мен за винаги от Езиковата! Аз се постарах да бъда част от всяка една традиция на моето училище – Феста, сцена или пиеса, и всъщност, тези малки емоции, които не са свързани с училището като институт, ще останат най-много в съзнанието ми.

Велиана сподели, че за нея, знанието е ценност и през тези години, през които съм била в Езиковата, никога хората не са ме наричали „зубър“ заради високият ми успех, винаги са ме ценяли и са гледали на мен, като на човек, на когото може да разчитат, обясни отличничката на випуска в отговор на въпроса на „Ловеч днес“ – ценност ли е днес знанието сред младите хора.

Аз съм много инициативна и обичам да съм много натоварена по най-различни начини, допълва с усмивка Велиана. Всичко в моя живот протича така, защото винаги съм искала да получавам най-добрите резултати! Може би обяснението в гена, но винаги съм се стремяла, през целия си ученически път към пълно отличие. Успях да го постигна и съм много доволна от себе си!

А сега накъде?

Надявам се, че ще бъда приета в СУ в специалност „Право“ и ще продължавам да се боря, за да постигна моите мечти!

Стои ли пред теб възможността за връщане в Ловеч, след като завършиш висшето си образование?

Не съм мислила толкова напред в бъдещето. Не искам да казвам нищо още сега, защото последните дни осъзнах, че всичко е непредсказуемо и не може да знаеш какво ще става занапред. Не очаквах и това отличие, но, ето ме тук!

Когато човек се труди и дава всичко от себе си, резултат има. Смяташ ли, че това, което постигна е пример за по-малките ученици?

Има хора, които го правят, има и хора, които не го правят! Зависи от човека. Ако в крайна сметка, училището и ученето ти е приоритет в живота, както беше при мен, със сигурност ще успееш. Няма невъзнаграден труд! Това успях да науча за всички тези години в Езиковата!

Тези, които просто така се „скатават“ и са по-купонджийски души, разбира се, не получават удовлетворителни за тях резултати.

Каза, че преподавателите са те научили много и са те изградили като човек. Разкажи за това

Когато се сетя за класният ми, това е един човек, който като че ли не мога да нарека учител, защото е един приятел. Винаги се е държал с нас като големи хора и се е опитвал да решава проблемите и въпросите с разбирателство. Винаги ни е изслушвал, бил е до нас и ни е защитавал!

Наистина съм му много благодарна, защото г-н Иво Райнов успя да изгради от нас един сплотен клас и всъщност никога няма да мога да се разделя с тези 25 човека, които бяхме заедно!

На 1-ви април г-н Райнов беше пуснал съобщение, че отива да работи в София. Видях тогава във вашата група във Фейсбук много искрени мнения от това, че е заслужено мястото му в министерството, до това, на кого ви оставя. Какво усети тогава?

Просто не можех да повярвам! Докато се усетя, че е 1-ви април, а миналата година също беше направил такава шега, че с „куфарчето“ е в затвора .. тогава също всички се бяхме уплашили много, че „класния“ няма да се върне.

Сега, малко по-добре приехме съобщението, но все пак имахме съмнения, дали е вярно. Изглеждаше доста реалистично! В групата на класа веднага започнахме: „Господине, успех, това е вашата професия и вашето признание, но …“. Е, разбрахме, че е шега и си отдъхнахме. Накрая беше весело, макар началото да беше шокиращо за нас!

И последно. Има ли време за отличника на випуска за живот, за купони, за гаджета?

Разбира се!, заявява непоколебимо и с усмивка Велиана. Не всичко е учене, не трябва да се изолираш. На мен никога не ми е забранявано да излизам. Всичко е организация на времето и до това, да умееш да съчетаваш всичко.

Аз съм човек, който играе тенис, ходя напред-назад, обичам да пътувам. Тази организация ми е помогнала много да изживея пълноценно живота си, а не само да уча или да стоя в къщи.

Какво би пожелал към по-малките, тези, които остават след твоя випуск в Езиковата?

Бих пожелала на всички езиковци, да ценят това време, което прекарват тук! Като са малки, може би не осъзнават какво е Езиковата, но 11, 12 клас, вече това време не можеш да го върнеш и ти вече си спечелил много спомени.

Спомням си моите първи години тук. Бях много уплашена! Но реших, че трябва да се впусна в традициите, да усетя духа на Езиковата, за да може всичко това да остане в сърцето ти завинаги.

Сестра ми също е завършила Езиковата и тя ми е казвала много неща. Винаги ми е казвала, че тези приятели, които имам тук, ще ми останат за цял живот!

 

Представих ви Велиана!

Едно умно и слънчево момиче, което продължава да преследва мечтите си!

Пожелавам й вяра, сила и успех! Вярвам, че много ловешки деца ще намерят своят път като нея.

За нас, възрастните, остава задачата да направим така, че нашите деца, някой ден, да искат да се завърнат тук и да изживеят пълноценно своя живот в Ловеч.