По-скъпа ли е една пешеходна пътека от здравето на децата?

Иво Райнов

Преди близо два месеца поисках официално от Минчо Казанджиев да бъде очертана пешеходна пътека на площадчето под стълбите на Езикова гимназия. Кметът обеща официално. До момента последствия няма.

Ще кажа, че кметът излъга!

Някой ще подскочат гневно на крайните ми думи. Аз пак ще повторя, че кметът излъга. Дано се засрами. Съвсем не от мен или безразличните общински съветници. Дано се засрами от децата. Повече от 900, които кръстосват този площад няколко пъти на ден.

Площадчето е задръстено от паркирани коли, видимостта е ограничена, а рискът е повече от реален. Засега произшествия няма.

Моля се късметът да следва децата. Поне докато кметът приключи с лъжите. Същите деца, с които кметът много обича да се снима, когато печелят състезания и носят успехи. ПиАрът е евтин, грижата скъпа.

Като си помисля каква тягостна сага е да измолиш пешеходна пътека за децата от своето училище. А малко по-нагоре пълзят разбити стълби. Те ежедневно водят на училище същите 900 деца.

След месец по тях ще слязат красиви момичета и момчета, чиито скъпи обувки ще търсят здраво стъпало по пътя към абитуриентската вечер. Седмица по-рано по тях ще водим холандски гости от междуучилищен обмен.

На мен ми е неудобно, на кмета му е през мандата. Не ми се мисли колко месеца ще бъдат нужни за да убедя Казанджиев, че стълбите трябва да предлагат удобства, а не да крият риск от травми.

Проблемите са дребни, но нехайството безмерно!

Сигурен съм, че в осем от всеки десет общини, подобни проблеми не стигат до медиите. Там кмет и администрация служат на гражданите. Тук се прекланят на етикетите. Например за добро управление.

Прилежно надписани, но евтини фалшификати.