По предварителни данни на Националния статистически институт броя на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Ловеч през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 18, а новопостроените жилища в тях са 20. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са с 2 повече, или с 12.5%, а жилищата в тях се увеличават с 3, или със 17.6%.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 72.2%, с тухлена – 5.6%, а с друга – 22.2% (фиг. 1).
Област Ловеч е на осемнадесето място в страната по въведени в експоатация жилищни сгради. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) – 296 сгради с 1 997 жилища и Пловдив – 232 сгради с 517 жилища.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с пет стаи (40.0%), следват тези с три стаи (20.0%), а най-нисък е делът на жилищата с две стаи – 10.0%.
Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2022 г. в област Ловеч е 2.9 хил. кв. м, или с 55.0% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. а жилищната площ се увеличава с 49.2% и достига 1.8 хил. кв. метра.
Средната полезна площ на едно новопостроено жилище в област Ловеч се увеличава от 110.8 кв.м през четвъртото тримесечие на 2021 г. на 146.1 кв. м през същото тримесечие на 2022 година.
Ловеч е шеста сред областите с най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище. Първа е област Силистра – 226.9 кв. м, следвана от област Монтана – 188.0 кв. м, София -164.7 кв. м и Хасково – 151.9 кв. метра. Най-малко средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Враца – 55.4 кв.м и Велико Търново – 78.9 кв. метра.
Методологични бележки
Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр.16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м сe разглежда отделно.
Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, други спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.
Полезна площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.
Средна полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.
Повече информация и данни за въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища могат да бъдат намерени на интернет страницата на НСИ на следния линк: http://www.nsi.bg/node/3087/