Поход из фантастичните форми на Карлуковския карст

Текст и снимки д-р Дарина Петрова

ТД „Стратеш“ проведе юнската си Зелена Неделя по екопътеките и пещерите на Карлуковския карст. Интересната дестинация привлече 51 туристи от всички възрасти.
„Карлуковски карст“ е защитена зона в България от 1979 г. Обхваща землищата на села от три съседни области Ловеч, Враца и Плевен. Тази година маршрутът беше : Тектонски грабен „Калето“ край с.Реселец, Пещера Проходна, скалния манастир „Света Марина, Националния пещерен дом, Ландшафтен парк Панега и изворите на река Златна Панега с античния асклепион.
Походът започна от красиво езеро със зелени брегове край с.Реселец.

Една тясна пътека с дървени стъпа се издига сред дърветата стръмно нагоре – началото на екопътека: Тектонски грабен „Калето“. Уникалният геоложки феномен представлява срутище от огромни варовикови блокове, запълващи дълъг 750 м. карстов каньон с височина до 40 м на възраст над 70 милиона години. Пътеката от трошен камък лъкатуши сред огромни канари във фантастичен суров пейзаж от причудливи скали, наречени с имена и обвити в легенди през вековете. По склоновете растат над 200 ендемитни вида, редки и красиви растения.

В района гнездят 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България, а 2 са световно застрашени вида – ливадния дърдавец и малкия корморан. 280 стъпала водят до наблюдателната площадка на антична крепост Калето с гледка към целия каньон. Сега там е поляна, изпъстрена от многобройни цветя и треви сред пейките, беседките и фотоволтаиците, които захранват автономно осветление на екопътеката. Непроучената късноантична и средновековна крепост Калето е била пазител на прохода и пътя, свързващ Карпатите и Бяло море. В миналото Реселец е бил голям средновековен град и важен административен център.
Следващата ни цел е перлата на Карлуковския регион – пещера Проходна! – най-големия карстов мост с височина на входовете 56 м., най-дългия пещерен тунел в България, с дължина 365 метра, естествено осветен от двата големи отвори в тавана с форма на очи – феномена „Очите“. Приближавайки по зелените поляни край входа виждаме десетки коли. Сварваме стотици хора в пещерата, които все пак изглеждат необичайно малко и се губят в огромното и пространство. Големи групи алпинисти се катерят по отвесните и стени, други провеждат бънджи скокове. Много семейства с малки деца и младежки групи се снимат под уникалните и светли отвори – Очите. Удивително творение на природата и водата. От гигантския и изход се вижда Националния Пещерен Дом, носещ името на своя вдъхновител, българския учен-спелеолог, основоположник на организираното пещерно движение в България Петър Трантеев.
Сградата на Дома е уникална със своето разположение – цели четири етажа от нея са построени в пукнатина на скалата, а формата и, гледана отгоре, наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. От Пещерния дом се открива впечатляваща гледка към долината на река Искър.
Решаваме да се спуснем стръмно надолу до нивото на р.Искър и да посетим възстановения наскоро скален манастир „Света Марина“. Скалната църква построена през 14 век и изографисана от местни зографи е уникален паметник от късното българско средновековие. Част от стенописите са свалени и се съхраняват в Националния исторически музей. Обитавана от монаси-исихасти, оцеляла през годините на турското робство, в началото на 19 век църквата остава без монаси и постепенно запада. Построена е върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м. от нивото на реката. Възстановена е от група приятели, подпомогнати от пещерняци от различни клубове.Тук по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали скалните манастири „Света Марина“, „Св. Безсребреници Дамян и Козма“ и „Св.Никола“(Глигора). Достъпът до скалната църква е по тясна пътека, на места с висящи на отвесните скали платформи, но обезопасен с метални въжета и парапети. Намираме църквата прекрасно изрисувана, с много цветя в саксии в малкото и дворче, оградено с каменна ограда и гостоприемно отворена масивна дървена порта. Има добре направени информационни табла, като и новосъздадени каменни тераси. Камбаната е окачена високо в скалите над църквата.
По стръмна пътека сред многобройни цъфнали билки се добираме до Националния пещерен дом. Отдъхваме за кратко на просторните му панорамни тераси. В хубавия юнски ден Домът е препълнен с туристи от цялата страна., но обслужването е бързо, а менюто – богато. Срещаме и приятели.
В ранния следобед се отправяме към живописния каньон на река Златна Панега. Той се врязва на места до 100-150 метра в равнинното плато на Карлокувско-Луковитския карстов район. В разстояние на няколко километра е оформена крайречна еко-пътека: Ландшафтен парк “ Панега“, известна с дългите десетки метри висящи на метър над водата дървени платформи и хубавите места за почивка с камини, маси и пейки за всяка компания. Валежите тази пролет бяха причина на много места пътеката да е влажна, а растителността – висока, но добре окосена в широки ивици край пешеходната част.

Почиваме в края и на хлад под отвесна скала, до бистър извор, на удобните пейки и маси сред марокански поляни от диви цветя и поемаме към друго магично място: най-големия карстов извор в България – „Глава Панега“ (4 000 л/сек). Под отвесни високи скали и надвиснали зелени дървета в тихо и много дълбоко езеро извира млечно-зелената вода на река Златна Панега. Легендите за тайнствения извор и сказанията за целебните му свойства, били известни още на древните траки, елини и римляни, живели не само по тези места. Затова стичащите се от различни краища на античните империи болни хора превърнали пещерата на брега на извора преди повече от две хилядолетия в храм на бога на медицината Ескулап, а реката кръстили на красивата му дъщеря Панака – Панацея. За да стигнем до красивия извор минаваме през къс, но тъмен, с влажно, хлъзгаво и неравно дъно естествен, скален тунел, поредното изпитание за всички. Както се казва: Няма лесен път до там, където си струва да отидеш. Пътеката е къса и сенчеста, върви покрай брега, на места високо над водата, покрай пещери или слиза до красивите млечно сини води с провиждащи се златисти водорасли и призрачни потънали стволове. Отсрещният бряг е изумрудено зелен от блатни треви, а водната леща вече прави свежите си островчета. Връщаме се по познатия път в прекрасно настроение от видяното и преживяното по нашата земя, хубава. Пред всеки обект председателят на дружеството и водач на похода Светослав Генков ни запознава с историята и терена, а накрая ни съобщава следващите прояви на ТД”Стратеш”: 17 – 21 юни – походи в Родопите: х.“Смолянски езера“ – х.“Ледницата“ – х.“Чаирски езера“ – х.“Триградски скали“, 2 – 8 юли – детски лагер на хижа „Дерменка“, 9 ЮЛИ „Зелена неделя“ – Тетевен: вр.Острич; заслон „Опасния зъб“; вр.Петрахиля