Потопът е някъде между стихията и нещичко, което сме закъснели да свършим

Иво Райнов

На 9 май валя тридесет минутен дъжд с обилен град. Достатъчен за да превърне за пореден път центъра на Ловеч в езеро. Проблемът не е нов, случаят не е инцидентен. Топографските особености на града и разположението на градския център в по-ниската част улесняват изливането на огромни количества вода при всеки порой. Невралгичните точки са едни и същи. Знаем ги . Не от вчера. Всеки порой не просто наводнява централната градска част, но пълни с вода мази, гаражи и дворове. И това го знаем . Страдат едни и също домове и граждани. Пак ги знаем . За наводненията след обилни поройни валежи съм писал няколко пъти през последните четири години.

Със заслужен укор към тогавашния кметски екип. Ще цитирам редове, които съм писал през юли 2014-та.  „ Добре известно е, че броят на дъждоприемните шахти по улиците „Никола Петков“, „Цачо Шишков“ и „Проф. Анастас Иширков“ са недостатъчни, а много от тях са частично или напълно затлачени. Дъждоприемната мрежа на булевард „България“ е зле разчетена и лошо изпълнена технически. Специалистите знаят, че не е в състояние да приема за кратко време огромните количества води, постъпващи от високата част на града. Всички кризисни точки се знаят. Защо не вземем превантивни мерки на най-рисковите места? Не може ли да отворим шахтите предварително? Защо не затваряме предварително улиците, които знаем, че ще се наводнят, за да не допуснем коли да затъват във водата и панически да се качват и рушат тротоари и градинки? Далеч по-добре е да харчим пари за предпазване на хората, отколкото за възстановяване на нанесените им щети. За всичко тава плащат гражданите на Ловеч и очакват от нас да се грижим за тях. Днес четох в сайта lovechtoday.eu анонимници  с извратено мислене  да крещят срещу всеки, който търси нечия субективна отговорност. „Не политизирайте стихията и природата“ .  Въпреки, че се гнуся да отговарям на  подобни интелектуални евнуси ще кажа, че въобще не искам да политизирам. В тази статия няма да си позволя да разделям отговорните на добри и лоши.  Всички ние и кмет, и администрация,  и съветници  трябва да стоим от страната на гражданите. На всички трябва да ни пука за тяхната сигурност, да ни е грижа за тяхното спокойствие. Да приемем, че част от управленците не са разбирали сериозността на проблема. До снощи, когато природата ни намигна предупредително и ни намекна, че ни чакат ужасни последствия, ако и този път не разберем знаците. Този път всички общински съветници, цялата администрация и кметския екип сме длъжни да погледнем сериозно на проблема. Да изработим ясен план за действие при подобни бедствия за да предпазим от нови наводнения и щети имуществото на гражданите. Да поработим върху нужните градоустройствени, архитектурни и технически мероприятия за трайно разрешаване на проблема. Не приемам, че няма пари. Пари за сигурността и спокойствието на гражданите винаги има. Те се харчат с приоритет.“

Почти две години по-късно всеки от горните редове звучи потресаващо актуално. За две години нищо, ама нищо не е направено за да бъдем подготвени, когато ни връхлети стихията. Вярно е , че природата е неумолима. Не можем да се противопоставим, когато ни засипва с град и излива тонове вода. Само, че сме длъжни да бъдем подготвени и да вземем всички необходими мерки за опазване имотите и спокойствието на хората. Да минимизираме щетите и неудобството. Ще повторя думите си от предходната статия – в грижата за хората няма политика, има човещина и отговорност. Ако съм критикувал стария управленски екип, то е било точно заради недостатъчната грижа към делника и проблемите на хората. Включително и в случаите, когато пороят потапяше Ловеч. Нямам причини за различна реакция сега, когато общината се управлява от нов екип. Нещо повече, длъжен съм да бъда критичен, защото с подкрепата си за този екип споделям отговорността за всеки граждански проблем.

Затова като общински съветник и надявам се с подкрепата на групата на Реформаторския блок ще настоявам за срочни организационни и технически действия, с които да търси решение на проблема с наводняването на градския център. Защото така се доказва по-добро управление, с чувствителност към човешките проблеми и адекватни реакции след поредното предупреждение на природата.