Макар да става дума за балет и велик балетист, в „Последният танц на Нижински“ основното е човешката съдба пред прага на една превратна епоха и Първата световна война, посочи на пресконференция актьорът от Ловешкия театър Георги Грозев. Провокацията е голяма, летвата е вдигната високо.
Пиесата на Норман Алън се поставя за първи път в България, а постановката е дебют на Георги Грозев в режисурата. Спектакълът е насочен към най-широка публика.
„Преди година директорът на театъра Биляна Петрова ми каза, че е дошло време за такъв проект, Най-голямото предизвикателство за един актьор е моноспектакълът и аз поех хвърлената ръкавица.“, каза Грозев.
Нижински слага основата на модерния балет, той е бунтар, дори прави нещо като първия пърформанс. В балета има сложни любовни и сексуални отношения. Показани са връзките с Огюст Роден, с балета на Дяголев, с музиката на Стравински и Клод Дебюси – „Следобедът на един фавън“.
„В този текст като човек и творец припознавам много голяма част от себе си, от нещата, за които се боря, сподели Грозев. Използвани са много изразни средства, визуални и слухови – прийоми на кукления театър, скеч, стендъп комедия, мултимедия, психологическа драма. Те се редуват шизофренично, какъвто е и персонажът.“
Проектът разширява обичайната рекламна стратегия в интернет и се стреми да ангажира публиката продължително. Предвижда се разговор с публиката. Има страница на спектакъла, профили в социалните мрежи, рекламни видеа и снимков материал. Ще има блиц интервюта по въпроси и теми в спектакъла с хора от различни възрасти и социален статус.
Спектакълът поради своята откровеност е с възрастова ограниченост 16 +.
Драматичен театър „Борис Луканов“ – Ловеч, представя
„Последният танц на Нижински“ от Норман Алън. Режисьор Георги Грозев, превод Радостин Желев, сценограф Кирил Наумов, хореограф и асистент-режисьор Филип Миланов, музика Георги Атанасов, визуална среда Петко Танчев, фотограф и плакат Изабела Манолова.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.