По повод възникналия обществен интерес към произхода и значението на скулптурата до Районния съд, Община Ловеч разпространи следната информация.
В материалите на общинската сесия от 28 март 2019 г. имаше предложение за поставяне на информационна табела пред тази скулптура. Кметът Корнелия Маринова даде подробна информация за автора Кирил Найденов, а общинските съветници отхвърлиха предложението и приеха проблемът да се разглежда на следващата сесия.
Искането бе за поставяне на информационна табела до известната скулптура между Бароковите къщи и съда, която е дело на Кирил Найденов (на снимката).
Имаме рядката възможност да чуем как самият автор Кирил Найденов приживе е дал свое обяснение. Цитатите са от неговата статия „Кой и защо унищожава творбите ми?“, публикувана през ноември 1992 г. във в. „Стремление“ – Ловеч. Ето цитат:
„Идеята на творбата ми: Кълбото като символ на завършеността и целостта на света, на единството между душата и тялото. Разрязана и композирана от мен по този начин, с монтирането на кристални призми (които би трябвало да светят), тази морена от цял камък показва кристалната същност на човека. В тази груба форма аз намирам крехкия и чист дух, който се възвисява към Бога.“
Толкова е казал авторът, който не е дал название на творбата си. Това не ограничава по никакъв начин останалите тълкувания, което е богатството на всяко изкуство. Всеки вижда толкова, колкото знае и може. Извън пълномощията и задълженията на общината е да обяснява значението на една творба, още повече на абстрактното изкуство.
От същата статия научаваме още, че композицията е по проект, участвал в Международен конкурс в Барселона през 1983 г. Получил е първа награда измежду 501 проекта от 17 държави. Наградата е връчена от президента на Каталуния, а председател на журито е световният скулптор Джакомо Манцу. Заради тази награда обаче комунистическата Държавна сигурност в България му отнема паспорта и авторът не може повече да работи в Париж.
В Ловеч Кирил Найденов е направил още две скулптури, като те са разрушени.
Първата е направена през 1976 г. в Дома за политпросвета (днес сградата на съда). Тя е премахната веднага, защото била „абстрактна глупост“ според комунистическите естети.
Втората се наричала „Корени“, била е поставена на Алеята на космонавтите. Тя представлявала символа на вечната връзка на човека със Земята. Тази творба също е разрушена след вандалска проява.
Биография на Кирил Найденов (1945 – 2004)
Кирил Найденов е роден на 23.05.1945 г. в с.Славяни, община Ловеч. Завършил е скулптура във ВТУ през 1972. От 1973 до 1979 г. живее и работи в град Пазарджик. През този период създава около 20 творби, свързани с градското пространство на градовете Пазарджик, Бургас, Костенец, Ловеч, Оборище, Пещера и други селища. Тогава участва и в почти всички годишни национални изложби. През 1979 – 1980 г. работи като ръководител на Международния симпозиум по скулптура в гр. Бургас.
От 1981 до 1983 г. работи в Париж. Член е на салона “Големи и млади днес” в “Гран Пале”. През 1983 печели I-ва награда на Международния конкурс за паметник на основателя на Република Каталуния Франсиск Масия. От 1985 г. Кирил Найденов живее в гр. Пловдив. През 1988 г. печели I-ва награда за благоустройствено решение на централната зона на гр. Поморие. Тогава създава и композицията от камък и стъкло в центъра на гр. Ловеч. През 1993 г. пред католическия храм “ Св. Людвиг” в Пловдив прави първата скулптура на Иисус в България – “Възнесение”.
През 1994 създава композицията “Птица” – метал в центъра на гр. Прилеп, Македония. С композицията “Триединство” – 1993 г. той се нарежда между 30-те класирали се в Международното биенале на скулптурата в Тоямура, Япония. Същата година проектът за колона – символ на Израел е одобрен от кметството в Ерусалим, но за съжаление е нереализиран. Творби на автора има в НХГ, градските галерии на Пазарджик, Ловеч, частни колекции в Берлин, Париж, Венеция, Барселона, Мадрид, Пловдив, Бургас, Пазарджик, Ловеч. Умира в Пловдив на 10 януари 2004 г., непосредствено след завършване на творбата му Филип Македонски.
Бащата на Кирил Найденов ,Найден Петков е бил жандармерист в отряда за преследване на партизани до 1944 година и е бил замесен в жестокото измъчване на много жени и близки на тези партизани(тогава наричани шумкари).Има свидетели ,които разказваха как е ритал бременни жени в коремите в подземията на тогавшната полиция.Обаче хитрият Найден Петков заедно с друг садист -царски полицай Васил Грозданов след 9 семптември 1944 неизвестно как вместо да бъдат съдени за мъченията ,които със садистична наслада са извършвали върху безсилни да им се противопоставят бременни жени са изпратени от властта на Червените да воюват в Сърбия ,но там вместо да воюват срещу германците ,двата изверга се отдават на това ,което най-добре владеят-зверства и злодейства срещу жени и младежи неспособни да им окажат съпротива.Влизат в сръбски къщи ,ограбват ценности,изнасилват сръбски девойки и бият момчета и младежи сърби за удоволствие.След войната се връщат и си построяват големи къщи в родното им Славяни.Умират на пределна възраст без да си платят по никакъв начин за стореното зло на десетки български и сръбски жени.В същото време Косто Георгиев Събев- един доблестен ,почтен мъж ,оглавяващ отряда за преследване на партизани в Царство България в тогавашен Ловеч ,но никога не извършвал мъчения и своеволия за разликата от двамата си подчинени е привикан в първите дни след 9-ти 1944 в кметството в Лисец от червеното куче Тотьо Фалджиев и още неколцина сътрудника на Червените Псета и там без съд и присъда е жестоко умъртвен от тях,само защото веднъж наредил Тотьо Фалджиев да бъде остриган до кожа заради противодържавната си дейност. Убитият от комунистите и от техните сътрудници,вечна слава за него , Косто Георгиев Събев е бил чичо на бабата на настоящият изтъкнат предприемач от Ловеч г-н Георги Георгиев (Генимекс Инвест). Та всеки път когато минем край тази уродливо грозна скулптора направена от сина на оня садист Найден Петков всички тези болезнени факти мигновенно изплуват в съзнанията ни напомняйки за себе си и за това колко жестоко несправедлива може да бъде човешката действителност.
Г-жо, никой не го интерисува историята на рода на този човек. Родовата карма си е тяхна ицелият им род си носи последствията. Сигурно, ако се разрови историята на Вашия, род ще се излезе нещо. Има кой да прецени дали е е подходящ или не. Всичко, което е създадено от ръцете на човека е добро. Защо трябва да се премахва нещо, заради родовата история на автора? И на мен не ми харес
Извинявам се – И на мен не ми харесва кандидатурата на Ал.Йорданов, наследник на убиеца на децата от Ястребино, но има начин на реакция – така че никой не ви ,кара да минавате от там. Поне в Ловеч, улици много, избор има
Е поне най-накрая се изрови тази информация да се предостави, защото всеки е чувал различни версии за идеята зад тази скулптура или пък не знае нищо и иди разбери какво представлява…
Никога не е била тайна тази информация просто чове трябва да иска да я намери