Цветозар Цаков
Помните ли „Индиго“? Помните ли какво се случи след него?
Сега в Румъния, само на 300 километра от София и на 50 от границата се случи същото. Над 30 млади хора вече ги няма, а над 150 все още се борят за живота и здравето си в болниците.
И знаете ли какво се случва в момента в северната ни съседка? Собствениците на клуба-гробница са арестувани, собственици на редица други клубове затварят, някои завинаги, други – докато не преведат помещенията си в изрядност и докато законът не удостовери тази изрядност по всички правила, без рушвети и подкупи. В Букурещ хиляди са навън и искат оставки на отговорниците за това системата, която трябва да защитава живота и сигурността на децата им, да не работи.
Звучи ли ви познато? Това за неработещата система. Която позволява на заведения да работят години наред извън всякакви стандарти и норми за изправност и безопасност. Защото има врътки, при които и собственици и органи на държавата са доволни, а обикновените граждани трябва да се примирят с това, докато огнен таван не ги затисне или дим от обгорели мебели и тела не запълни дробовете им. Защото другата опция е да си седят в къщи, а това не е опция. Не и за активните млади хора, които искат да поддържат своята култура жива. За онези, които останаха под руините в Букурещ.
Не бях много малък, но все още бях ученик, вълнуваха ме много други неща и не си спомням какво точно стана след „Индиго“. Но не помня тълпи от хора, протестиращи срещу безумието, което застрашава всеки ден живота на децата им, само защото на някого ще му излезе по-тънко. Не помня масово затворени заведения, по инициатива на собствениците им. Животът май просто си продължи, за пореден път. 15 години по-късно аз все още посещавам нощни клубове с риск за живота си, знаейки, че много неща в тях не са както трябва. Но човек си казва, че това не може да се случи на него и отива. А и какво да прави? Да си стои в къщи ли?
Моите искрени съболезнования за загиналите братя и сестри румънци. Исках да напиша нещо още когато разбрах за трагедията, часове след това, но не можах. „Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане“, казва Кърт Вонегът, но го казва за война. Какво да кажем за клане в мирно време? Клане на глупостта и безхаберието. На далаверките и безсъвестното чиновничество. И на апатията, във всичките й аспекти.
Букурещ е нагледният ненаучен урок от Индиго. Нагледният пример за манията на човешкия вид да не си учи уроците. А ненаучените уроци се случват отново и отново, до безкрай.
Odihnească în pace.
„…Ченгето и младата жена, която работи като застраховател в компания „Армеец“, се познавали от около година и половина. На няколко пъти Иво Маринов опитвал да се сближат, но тя му казвала, че е безразличен. Пишели си във фейсбук, пращали си есемеси, но до връзка така и не се стигнало. Полицаят се почувствал засегнат, още повече че откакто я познавал, Ивка нямала сериозен приятел. Според негови познати той смятал, че не е възможно никоя жена да устои на чара му, затова продължавал да я преследва.
На Ивка дотегнало да му повтаря да я остави на мира. На два пъти тя подавала сигнали в РПУ-Ловеч, че полицаят я преследва с колата си. Това потвърди вчера и шефът на Областната дирекция на МВР-Ловеч комисар Георги Иванов. По думите му след сигнала служителят му бил „санкциониран“, но не стана ясно как. Нейни приятелки казаха, че звънила над 30 пъти на тел. 112, а един път, като ходила в РПУ-то, я отпратили за понеделник.
Наскоро Ивка заличила полицая сред приятелите си във фейсбук. Според разследващи това бил конкретният повод, от който той се вбесил и решил да я застреля.
„Маринов не може да даде логично обяснение защо е убил момичето. Разговарям с него и виждам, че по отношение на жертвата той е живял в един виртуален свят“, каза комисар Иванов пред „Труд“. Той не изключи служителят му да е имал душевно разстройство, което обаче останало скрито за психотестовете в МВР.
С ченгето убиец вчера са разговаряли и специалисти от Института по психология на МВР. Колегите му го описват като неконтактен, затворен в себе си и нерешителен, нямал приятели в РПУ-то. Служел от 11 години в полицията. Първоначално бил катаджия, но после го понижили в постови полицай.
В Ловеч се говори, че навремето Маринов бил разжалван като пътен полицай заради предизвикана от него катастрофа. Комисар Иванов обаче не потвърди това.
Бащата на полицая се пенсионирал като служител на „Военен отчет“ в града. Връстници на Маринов казват, че имал прекалено голямо самочувствие, бил арогантен като мутра. Карал кола с тъмни стъкла и без застраховка „Гражданска отговорност“, като твърдял, че никой нищо няма да му направи, защото е полицай. “
Това помните ли го? Спомнете си го пак довечера, когато гледате по новините репортажите от Орлов мост.
Помним и Индиго камиона с войничетата, наводненията и много други случаи. Само не запомнихме, че корупцията убива 🙁