Иво Райнов
Пролетта дойде. Единственият сезон, в който Ловеч оживява. Сякаш един заспал град се събужда. Тази вечер на границата между вече отегчения ден и нетърпеливата нощ улиците бяха пусти. Така живеем три сезона и чакаме пролетта. С топлината на дните, аромата на люляк и глъчта на завърналите се. Ловешката пролет изобилства от празници, които връщат за ден, два или седмица заминалите ни деца. Първо е празникът на Езиковата, който среща десетки випуски, пораснали на дикисанския хълм. После е Цветница, уникално ловешка, шарена и магнетична. Великден, който събира пръснатите частици от всяка фамилия.
Празникът на Ловеч с няколкодневна културна наслада. А след поредните абитуриентски дефилета ловешката пролет бавно си отива. След нея остава пустотата на улиците, тихите вечери, празните маси на все по-малобройните кафенета. Пролетта в Ловеч е красива, шумна и млада. Най-вече празнична. Празникът не е в датите, а в завръщането. Астрономическата пролет идва със завръщането на прелетните птици, ловешката – със завръщането на отлетелите момичета и момчета. Пролетта в Ловеч е истинско преживяване. Но е мимолетно кратка.
Крачейки по празната улица си мислех, че тук, край Осъма, пролетта е метафора. На кратката радост, крехките надежди и плахия оптимизъм. Защото тук тъгата е далеч по-дълга, разочарованията мачкат, а отчаянието пъди. Пролетта под Стратеш е временна, Душите ни са есенни, а надеждите отдавна скрежасаха от зимен студ. В беден, безработен, занемарен и ограбен град пролетта е най-късият сезон. За повече не стигат местните птички. А прелетните се връщат рядко.
Все пак е пролет.! Да се радваме на празника, младостта и завръщането. Преди есента и зимата да изпълнят с познатия хлад делниците ни.