Павлин Иванов
Едно от най-безмислените неща, които човек може да му се прииска да направи е да сравнява България с друга страна. Изкушението е огромно, но ползата супер съмнителна. Толкова ми се иска да опиша фундаменталната разлика в начина на мислене между кралството и нашата страна и вероятно няма да устоя на изкушението, но ще се опитам.
Все пак, ще разкажа как е тук, без съзнателен опит за сравнение. В поредица публикации ще се опитам да ви покажа колко лесно и простичко е уредено всичко, като изводите ще си направите сами.
Днес ще започна от визията на Хага. Предполагам в края ще разберете колко важно е да се спазват правилата и какъв е смисълът от това.
Хага определено не е голям град дори спрямо европейските мащаби. Разположена е в западната част на страната в провинцията Южна Холандия, на която е също столица. С население 485 818 (1 011 459 с предградията) (31.05.2009) и площ около 100 km², тя е трети по големина град в Нидерландия след Амстердам и Ротердам и заедно с тях е част от метрополиса Рандстад. В някаква степен може да се сравнява с Пловдив – широки, разляти и удобни за живеене градове.
Имам чувството, че свободата е заложена в самото устройство на града, в неговият архитектурен план. Няма нещо, което да „смачква“, нищо, което да е надвиснало над теб и да пречи на погледът ти зареян напред. Няма измислени сгради, няма никакви чудеса в строителството, няма „иновативни“ решения. Хага има свой стил, своя атмосфера, своя индивидуалност.
Първото, което прави впечатление в Хага е простора – широки улици, тротоари, велоалеи, паркове, междублокови пространства. Без да разбираш защо, погледът ти се чувства толкова комфортно от видяното, че няма как да не ходиш постоянно усмихнат и изпълнен с красота и простор.
Няма грозни, неподдържани или рушащи се сгради! Дори и в кварталите извън центъра.
Няма дупки, видими кръпки, няма и клончета вместо знаци за опасност!
Всички сгради в Хага са почти едноцветни, което по никакъв начин не прави града „сив“ и неприветлив. Няма как да видите как някой си е „санирал“ жилището в яркооранжево или сигнално зелено например. Няма някой, който е решил да си остъкли балкона и да го е направил, щото така му харесва.
Вероятно разрешените цветове от градската управа за сградите са само два – червеникаво кафяво, какъвто е естественият цвят на тухлите, така характерни за външна фасада и бялото.
Изключения са административните и бизнес сградите от стъкло и бетон, но така са вплетени в общата архитектурна визия, че по-скоро са като онзи мъничък акцент, който те кара да осъзнаеш, че градът освен своята дълга история има и своето съвременно настояще.
Тук училищата са в буквален смисъл прозрачни! Големи и красиви прозорци, пропускащи много светлина. Ако застанете срещу сградата на едно училище, спокойно виждате какво става вътре, а най-интересното – зад самото школо. Самите сгради са ниски, приветливи, обградени с паркове, цветя, канали или езерца .
Въпреки огромното количество заможни хора, никой не си позволявя да издига високи сгради, да ги оформя както на него му харесва, да строй където му падне. Има ред, има правила, които се спазват от абсолютно всички и това е видимо навсякъде. Изключения за някой си ултра богат или мега тарикат, просто няма!
Тук няма да видите безразборно наслагани и изглеждащи ужасно гаражи! Масово, автомобилите са на улицата, а където има гаражи, те или са под земята или са така изглеждащи, че ако не се вгледате, няма и да разберете за съществуването им, защото са в хармония с архитектурата на квартала.
По идеално поддържаните тревни площи, безбройните патки, гъски и всякакви пернати се разхождат спокойно из парковете, а също и до самите жилищни сгради. Това ми напомня за филма „Мисия Лондон“ и ми става весело само като си представя, как за по-малко от денонощие у нас всичките тези живинки щяха да бъдат затворени в буркани за зимата ..
Около всяка улица има дървета. Много и цветни. Идеално поддържани и доставящи огромно удоволствие, дори само да минаваш по ароматните им цветове. Около дърветата по тротоарите е оставено достатъчно голямо място пръст, което е в унисон с общото усещане за свобода и красота.
Холандия далеч не е идеалната страна, има си своите недостатъци, но е държава, в която спазването на правилата е възприето от всички и то не само заради сериозните санкции. Хората са спокойни, ведри, усмихнати, добронамерени,изключително много спортуващи.
Питах се защо е така? Дали само по-добрите доходи са в основата на всичко?
Няма спор, че парите са в основата на всичко, но е важно да отбележа, че парите са само резултат от добре уредена и предразполагаща подобен начин на живот среда. В Хага има подходящи условия за всичко – за отглеждане на деца, за учене, за работа, за развитие, за удоволствие, за почивка, за туризъм, за спорт, за всичко, за което си помислите.
Условия! Това е всичко! В продължение на стотици години тук очевидно е мислено как да се създават по-добри условия за живот и работа. Очевидно хората са успели.
Все пак темата днес беше за визията на един град, нещо изключително липсващо у дома.
А добрата визия и комфорта на жителите и гостите на един град, очевидно могат да се случат само по един начин – смислени и умни правила и гарантираното им спазване! Просто е нали?
Хубаво е защото са си го направили и си го поддържат да им е такова