Емилия Герганова
Приложено изпращам предложението на директорите на детските градини в Ловеч за промяна в храненето на децата в градините. Един документ вкаран в общината през месец Март и претърпял невероятната метаморфоза, която всички ние видяхме последните 2седмици. В текста ясно се чете:
„Предлагаме от 2015г. приготвянето на храната да се извършва от една кухня-майка за всички детски градини в общината.“
Изложени мотиви
„Реализация на нашето предложение виждаме по следния начин –
Кухнята-майка да бъде самостоятелно звено, както е при детските ясли в Ловеч
В една от детските градини /ОДЗ“Слънце“/ има кухня с достатъчно помещения, която може да бъде оборудвана със съвременна техника, налична в другите детски градини.“
20.03.2014 е датата на входираното писмо, в края на септември се оказва едно единствено решение отличаващо се от поставените варианти – кетъринг от външна фирма. Откъде и как е дошло – никой нищо не споменава!
На мен най-голямо впечатление ми прави следното – „има кухня с достатъчно помещения, която може да бъде оборудвана със съвременна техника, НАЛИЧНА в другите детски градини“.
Да, тези градини с похарчените големи суми от последните години за ремонти и проекти. Тези градини с наличната съвременна техника. Да, тези градини, чиито кредити ще бъдат изплащани от жителите на общината. Тези, които бягат от града и държавата с отвращение и погнуса при първата им отдадена възможност, вместо да се изправят срещу шепата загубили се във властта чиновници. Същите чиновници, които след 6месеца умуване решиха, че е по-целесъобразно да теглим хикса на направените инвестиции и да се обърнем към външен доставчик.
Брилянтно!
Даже ми минава идея да поискам достъп до задълбочените анализи и сметки довели до абсурдния трети и в последствие единствен предложен вариант, въпреки и в името на временната победа на справедливостта. За спорта или за вътрешното удовлетворение да лъсне целия блясък на определен навел се индивид или група от индивиди. Защото този, направил дръзкия опит да злоупотреби с храната на децата не притежава ни морал, ни качества да изпълнява обществена дейност и не би се посвенил да посегне на друго свято нещо.
Дори не е необходимо да се споменава за обруганите от тях правилници, закони, правни и здравни норми. Не мога да си представя колко ниско трябва да падне човек, за да стигне до толкова високо ниво на чиновническа алчност и безочие. И не става въпрос за храненето в детските градини, продажбата на сграда, неизгодния договор, некомпетентно управление на ресурс, затваряне на очите или откровена злоупотреба.
Съществуват едни човешки и морални норми, едни неписани закони, по чиито правила светът тънко балансира между светлината и тъмнината.
По тяхна сила тежката карма на стореното от нас зло се стоварва на най-ценното ни – нашите деца, внуци и техните деца и внуци. Бездействието ни също е от греховете, с които ще ги натоварим допълнително. Те дали го заслужават? А ние заслужихме ли го?
„Планетата произвежда достатъчно, за да задоволи потребностите на всеки човек, но недостатъчно да задоволи алчността на хората.“ Махатма Ганди
Спирам, че започна да става прекалено патетично….
Оргиналното предложение до Община Ловеч в входирано в администрацията на 20.03.2014 г., документа е с номер – Р-6700-219 и е подписан от:
Христина Христова – Директор на ОДЗ „Слънце“
Ценка Василева – Директор на ЦДГ „Радост“
Петя Станчева – Директор на ЦДГ „Първи юни“
Стоянка Недялкова – Директор на ЦДГ „Мария Сиркова“
Соня Караянева – Директор на ЦДГ „Зора“
Татяна Михова – Директор на ЦДГ „Детелина“
Красимира Маринова – Директор на ЦДГ „Снежанка“
Галя Дочева – Директор на ЦДГ „Люляче“
Маринела Височкова – Директор на ЦДГ „Кокиче“