Павлин Иванов
Социалистите и техните партньори от ДПС и АТАКА могат да бъдат спокойни! Огромната част от българите не са виждали никога, нищо по-различно от „наше село“, квартала с панелките, скапаните пътища, неподържаните междублокови пространства, сивотата, ровещите в кофите за боклук, мързела, очакването „държавата да направи нещо“. Такава е бруталната статистика!
Огромна част от Българите не са напускали територията на собственият си град, квартал или село. Не знаят, че има друг свят, друга култура, друг начин на живот. Свят, в който правилата са създадени за да се спазват. Свят, в който предприемчивият, искащият, можещият, знаещият успяват само защото са такива, каквито са.
Много от българите няма как да знаят това, защото единственият прозорец към света им е открехнатият джам на турските сериали, задръстили ефира на мозъчната им активност.
Огромна част от българите не знаят, че градовете, в който живеем могат да изглеждат много, много по-добре, да бъдат по-удобни, чисти и зелени, спокойни и приветливи, само защото не могат да си представят, че може начело на управлението да застанат „свестни“ хора.
Знам, колко абсурдно звучи всичко това, когато навън, в Ловеч е мрачно, студено и потискащо, а тук, в Палма, плажовете са пълни с живот, под галещите лъчи на слънцето, когато кристално чистото синьо-зелено Средиземно море те обгръща с топлината и милувката си!
Само на 3 часа от мрачна София, погледът отвън създава една гадно усещане за дребнавост и безмисленост на всичко, наречено БГ реалност. От тук ясно се виждат заблудите, омразата и манипулациите, внушавани от телевизионният екран. Матрицата, в която биологичните единици наречени българи сме вкарани, натискани, държани, мачкани.
Имам чувството, че ниските доходи и мизерията като битовизъм и култура не е просто управленска немощ, а целенасочена, добре планирана програма за оскотяване. Постоянното говорене за бедност, за престъпност, за липса на перспектива, за обреченост, внушението, че нищо не зависи от отделният човек, не са никак, ама никак случайни.
Отговорът на логичният въпрос ЗАЩО е вероятно много простичък – за да сме доволни от нищото, за да бъдем щастливи в мизерията, когато иззад облаците се появи слънчев лъч надежда, за бъдат оправдавани колосални кражби, за да си мислим, че животът е единствено гаден, сив, обречен и безкрайно несправедлив! За да гоним вечно хоризонта на бъдещето, без идеята да го достигнем някога.
Ако за миг си представим, че средностатистическият българин само с трудът си може да осигури възможност на семейството си да пътува в чужбина, да види в цвят това, което за България е описвано като невъзможно да се случи. Ако семействата имаха възможност да усетят духа, отношенията, свободата, красотата, тя, РЕВОЛЮЦИЯТА щеше да помете за часове всичко гнило, пошло, просто, крадливо, нахално, нагло и самозабравило се. За дни опростаченото минало щеше да бъде история.
Когато виждаш, как една държава като Испания цъфти в най-жестоката криза , няма как да не си задаваш въпроси. Не може да не искаш да съпоставяш и да търсиш решения за твоята България, за градът, когото безумно обичаш и ти се иска и той да цъфти, да се развива, да е изпълнен с нормални и щастливи хора.
Когато си тук, на острова, няма как да не разкажеш, че има държави, в които има ясни правила и те безприкословно се спазват. Не може да не опишеш респекта към органите на реда, към Гуардия цивил, към правилата за движение. Иска ти се да разкажеш, за спокойствието, до което тези прости предпоставки са довели.
Искаш да крещиш от видяната красота, перфектните пътищата, идеално поддържани зелени площи, за това как за всичко е помислено, планирано, изпълнено и пазено.
Иска ти се да хванеш за раменете първият срещнат жител на Бабаковец или Заводските, да го разтърсиш до болка, да го накараш да отвори очи и сърце, за да му кажеш – НЕ ЗАСЛУВАШ ДА ЖИВЕЕШ В ТОЗИ КОПТОР! Това не трябва да е твоят живот, защото ти си достоен човек и не трябва да бъдеш управляван от зависими, тесногръди, егоцентрични, безидейни селски тарикати! Не трябва!
Не бива да се задоволяваш с нищото, защото няма невъзможни неща!
Искаш да излееш видяното в душата на бездушното. Иска ти се да накараш биологичната единица да стане отново човек чувстващ, искащ, нахъсан, вярващ в себе си…
Искам!
Искам да бъда управляван умно и добре!
ОСТАВКА!
А как ми се искаше написаното да бъде позитивно и мотивиращо, а не да крещя от гняв и съжаление към живота ни, който сами прецакваме … Съжалявам, но гневът насъбрал се в мен срещу бг реалността ме настигна и тук!