Паметник на д-р Васил Радославов (1854 – 1929), най-младият министър председател на България досега, бе открит на 21 септември 2020 г. в Ловеч. Така в навечерието на Деня на Независимостта 22-ри септември ловчалии почетоха паметта и делото на един от радетелите за независима България.
„С откриването на негов паметник в родния му град се поправя една историческа несправедливост. Изглежда трябваше да минат повече от 90 години от кончината му, за да се вдигне политическата мъгла и да се изяснят неговите безспорни заслуги“, каза в словото си кмета Корнелия Маринова на 21 септември вечерта. Събитието се състоя в близост до Транспортния мост към кв. „Вароша“, където е паметникът.
Сред официалните гости бяха още председателят на ОбС в Ловеч Петър Цолов, зам.- кметът Венцислав Христов, общинският съветник д-р Георги Митев, по чиято идея бе издигнат паметникът, главен инспектор Златин Михайлов – началник РУ на МВР, директорът на ХГ „Проф. Теофан Сокеров“, Микеле Джулини, правнук на д-р Васил Радославов с още роднини, представители на фондация „Стефан Нойков“, граждани.
Бялото платно от новия бюст бе дръпнато от кмета Корнелия Маринова и Микеле Джулини.
След това Микеле Джулини на български език прочете трогателни думи във възхвала на градивността, която има сила да дава форма на нещата и да хвърля светлина в история.
Присъстващите поднесоха венци и цветя на признателност. В церемонията участва и Общински духов оркестър с диригент Тотко Рогашки.
Бюстът е дело на ловешкия скулптор Ваклин Иванов Василев. За своята творба той споделя: „През целия процес търсенията ми бяха насочени към усещането за епос. Мемориалното е в основата на епоса, който се изразява в понятията –подвиг и вечност, герой и време. При увековечаването винаги има една частична корозия (също както при чугуна). Тази корозия заличава част от детайла на живота, на дишащата личност, но предава мощ на образа, останал през вековете.“
Припомняме, че миналата година в кв. „Вароша“ беше открит Културно-образователния център с музейна сбирка на името на „Д-р Васил Радославов“. Това стана благодарение на неговите роднини д-р Паоло и Микеле Джулини и фондация „Стефан Нойков“.
Роденият в Ловеч Васил Христов Радославов е изявен политик, народен представител. Оглавява Либералната партия от 1887 до 1918 г. Два пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887), когато е на 32 години, и по време на Първата световна война (1913 – 1918). Д-р Васил Радославов е кавалер на най-високия военен орден – Великия кръст на Св. Александър със звезда. Той е един от шестимата българи, удостоени с най-високия държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.