Иво Райнов
Пореден случай на назидателен родителски побой над учител. В класната стая пред очите на децата. Според статистиката случаите на насилие над учители зачестяват. Посягат родители, а вече и ученици. Въпреки всичко до медиите достига само върхът на айсберга. Тези случаи, които не са премълчани, скрити от ръководствата на училищата или замазани от някой инспекторат. Кой насилник получи наказание? Колко пъти прочетохте поне осъдителни декларации и морална подкрепа от директори, началници, министри?
Българският учител е уплашен. Всекидневно срещам премазани хора и като колега, и като синдикалист. Две десетилетия българският учител е подложен на унижения и натиск. За инспектората е дребно винтче в системата, за директора – един безпрекословно подчинен служител, за мамите – просто слугинаж. В своята двадесет годишна практика съм виждал всякакви форми на унижение. Дискредитирани класни, на които не позволяват да накажат „специални“ деца, разплакани колеги, жестоко мъмрени за грешно оценяване на други „специални“ деца, нагли мами, които си поръчват учителско поведение. Не съм видял защитени учители – нито от началници, нито от директори. Нагледах се на реформи. Нито една не се погрижи за достойнството на учителя. Наслушах се на празни приказки за ново качество на образованието. Нито една не гарантира професионално спокойствие за учителя.
Да, българският учител е наплашен. Не всеки ден го бият физически, но всеки ден го мачкат административно. А страхливият не възпитава свободни, възпроизвежда покорни. Хора, които утре ще мълчат смирено подобно на него. Ще замълчат, когато срещнат в лице агресията или ще стаят горчилката в себе си. Защото знаят, че зад тях няма да застане нито един директор, началник или министър. Реформата проспа шамарите. Затова те ще звучат още дълго и плашещо по лицето на учителя. Нормално, та нали е най-лесната мишена. Зад вратата на първата класна стая.
Много хубаво говорите и казвате истината, но какви са правата на учителя и как ще го защитите?
Хорът на клетите майки обаче обвинява Теодосиев в нещо като интелектуален садизъм над казанлъшката младеж – защото А) имал прекалено високи изисквания и преподавал материал „на високо ниво“, B) пишел двойки на ученици, които „по всички други предмети имат шестици“, което в крайна сметка C) „рефлектирало много лошо върху тяхната психика“.
В своя опростен вид тази логика звучи така: А) Няма значение дали преподаваните знания са полезни, важното е да са „спуснати“; B) Няма значение дали оценките отразяват знанията, важното е да са отлични, защото са „полагаеми“; C) Няма значение, че собственият „мамин златен“ е посредствен ученик, важното е да не изпада в дисонанс с елитния си гимназиален статут.
От всеки според възможностите, на всеки според потребностите.
Само че Теодосий Теодосиев не е Янка Такева. Не е поредният чугунен мозък, заради който образователната система е на ръба на разпада. Не се страхува да каже, че щом има „шестици, шестички и шестиченца“, има хиперинфлация на оценките и че така не може да се продължава.
Уж-престижни училища бълват пълнолетни граждани, които не могат да си разчетат трудовите договори или сметките за ток. Не умеят да ценят достойнството, защото етиката им е също толкова евтина, колкото са евтини и дипломите им. Не правят разлика между добро и зло, както не правят разлика между физика и физкултура.
Обезценяването води до пълно изпростяване, избиващо в агресия срещу малкото здрав разум в системата.
Някои казват, че човешката глупост не трябва да остава безнаказана.
Много са прави. Иначе се възпроизвежда с нахалство и инат.
http://www.webcafe.bg/webcafe/da-go-weba/id_1413611495_Horat_na_kletite_mayki
Авторът на горния материал как е гласувал в качеството си на общински съветник при избора на родител на „много специално дете“ на висока управленска длъжност в града? Ако е с ДА, както аз лично смятам, няма моралното право да държи сметка на когото и да било.
Срам