ОУ „Христо Никифоров“ в Ловеч отбеляза 90 години от своето създаване. Това стана на 21 април 2022 г. с училищно тържество в салона на Драматичен театър- Ловеч и с откриване на паметна плоча на мястото, където е бил домът на видния ловчалия. Това е в градинката на пл. „Екзарх Йосиф Първи“. Знакът е изграден чрез събрани средства от децата, със съдействието на Община Ловеч и с помощ от фирми-дарители.
Цветя пред новооткритата плоча поднесе кметът Корнелия Маринова, която изтъкна: „Гордея се с това, което правите като инициативи, браво на вас, деца! Нека да имаме повече такива причини да се събираме. Носете с гордост името на вашия патрон! Винаги ще подкрепям вашите инициативи!“
Директорът Йоанна Луканова припомни, че училището отваря врати през 1932 г. благодарение на Христо Никифоров, който дарява земята с единственото условие училището да носи неговото име.
По-късно в театъра заместник-кметът Даниел Колев връчи пластика и цветя на директора Йоанна Луканова, както и поздравителен адрес от кмета Корнелия Маринова. В него се казва:
„Пожелавам все така училището расте и се развива и винаги да ехти детски смях. Нека учителите да продължат да даряват ум и знания, да възпитават чувството за справедливост и красота. Така всеки възпитаник винаги ще помни, че е учил тук, при своите любими преподаватели.“
Програмата включваше слово на директора на училището, поздравление от Иваничка Буровска, в.и.д. началник на РУО, още поздравителни адреси. Тържеството включваше много изпълнения на млади и на професионални изпълнители.
Припомняме, че Христо Петров Никифоров (1855 – 1918) е виден ловешки политик и общественик, търговец и дарител. Учи в родния си град и в Плевен до края на 1869 г. Завършва търговско училище във Виена (1870-1872) и специалност търговия в Германия (1875). Завръща се в България и се занимава с търговия. По време на Руско-турската война (1877-1878) е назначен от генерал-майор Пьотър Паренсов на служба в Ловеч. Участва в политическия живот като член на Либералната партия, а по-късно на Прогресивнолибералната партия. Народен представител и подпредседател на Седмото обикновено народно събрание през 1893.