Павлин Иванов

Какво се случва след като хора бъдат избрани за съветници, народни представители, кметове? Напоследък, а и не само, това е важен въпрос. Въпрос, който касае всички, но вместо отговор, всеки ден разломът между избиратели и избрани става все по-голям.

Днес във фокус е вчерашното решение на Общински съвет Ловеч, да именува едно място пред художествената Галерия в Ловеч, на името на Поп Кръстю. И ако се абстрахираме от изключително спорната личност на името, остава да помислим за важното.

А то е, питан ли е някой, независимо кой, жител на община Ловеч, от действащ съветник – има ли нужда от даване на име на точно това място (евентуално площад), има ли нужда името да бъде исторически спорно и да довежда до ново разделение, още едно, поредно. Кой е натоварил общинските съветници с тази мисия да изчистят или не името на някого? Каква компетентност имат за да го правят?

И в крайна сметка, съветниците наистина ли представляват различните виждания на обществото или са самодостатъчни и представляват някакви свои виждания? Защото ако е второто, ако представляват единствено само своите лични виждания, мястото им не е в Общински съвет. Не са избрани за това.

Приемам този акт по именуване като арогантност, пълна безотговорност към общественото мнение, надменно отношение към хората, които са ги изпратили да защитават интересите им и да уреждат животът им към по-добро.

Ако ви попитам – как се казва вашият съветник, съветника с когото говорите, обсъждате настоящето и бъдещо на община Ловеч, едва ли повече от няколко човека могат да дадат отговор. Лично, не познавам някой, който да е бил информиран, да е проучено неговото мнение, както е според ЗМСМА и на тази база, съветника да е гласувал. Да представлява чрез вота си своите избиратели.

Ето, идват поредните избори. Ако самите хора не се променим и не станем изключително взискателни към избраните да ни представляват, ще получим за пореден път още от същото. А това, едва ли ви харесва.

Напоследък се убедих, че огромната маса хора, наистина не разбират основата на представителната демокрация. А тя е проста – избрания за съветник, депутат, кмет, президент, не е там да решава както лично той смята за редно или нередно, правилно или неправилно. Тази личност представлява хиляди хора, техните виждания, разбирания, цели, стремежи и мечти. В тази игра, няма гласуване по съвест или някаква подобна дъвка. Ти, приятелю, който отиваш някъде във властта, представляваш мен, съседа, приятелите, неприятелите, младите, старите, бедните, заможните. Представляваш адски много хора, а не себе си. Ти си носител на нашите вижданията, а не на твоите собствени. Затова си публична, обществена личност. Носиш отговорност за това пред всички нас, твоите избиратели.

За съжаление, представителната демокрация не работи, защото избраните бързо забравят защо точно са избрани, а даващите доверието и гласа си, още по-бързо забравят, че те са шефовете, че те дават властта, парите и решенията трябва да са в тяхна полза и за тяхно добро.

Именувате на мястото пред Галерията с името на Поп Кръстю е само един христоматиен пример за бруталното неуважение на самозабравили се човечета, докопали се въпреки своите дефицити, до правото да натискат бутончетата за гласуване от името на народа, когото всъщност са забравили да представляват. Ако изобщо са имали капацитета изначално да го правят.

Не знам дали знаете, уважаеми читатели, но съветниците едва ли са приели повече от 10 решения, които са техни или на граждански съсловия, групи, квартали или села. Общински съвет от много години е единствено орган, който обсъжда и като цяло приема, направените предложения от кмета, независимо как се казва той. Липса на каквато и да е инициатива, стъпки към реален резултат.

Но съветниците са едни от нас и са такива каквото е обществото. Безинициативно, очакващо единствено някаква директива за да я подкрепи или оплюе. Те са просто един печат за легитимация на желанията на поредния кмет.

Ако изобщо искаме някаква промяна, трябва да е потърсим в нас самите. От там започва или там завършва всичко.